Дмитрий отдавна е загубил съпругата си. Той беше на осемдесет години. Имал е син и дъщеря. Децата живеели в различни страни и рядко го посещавали. Той беше самотен. Този ден се връщаше от магазина.
Времето беше ужасно. Имаше силен вятър и студ навън. Той бързаше да се прибере вкъщи, защото беше много студено. На път за вкъщи той чул звук в снежните храсти.
Това беше писък на малко кученце. Той отиде до него и го вдигна. Кучето беше студено и гладно. Дмитро погледна кученцето и си помисли колко си приличат. И двамата са били самотни и изоставени. Той решава да осинови кученце, мислейки, че то ще направи живота му по-забавен. Той се съжалил и скрил кученцето зад ръката си. Той нарекъл кученцето Алиса.
Едно малко чудо го накарало отново да намери щастието. Дмитрий се разхождаше с новия си приятел всеки ден. Краката на Дмитрий го боляха и той не можеше да стои дълго време. Когато Дмитрий гледаше телевизия, Алиса лежеше спокойно на краката му. Струваше му се, че болката изчезва и става все по-лесно да ходи.0 Обяви Дядо споделяше всичко с Алиса. Един ден дядо се почувствал много зле, а наоколо нямало никой. Той посегнал към телефона, за да извика линейка, но припаднал.
В това време Алиса започнала да драска по стените и да вика силно. Съседите чули тези звуци и се затичали към дядо. Дошли да се карат, защото не можели да спят заради звуците. Но видяха дядо си да лежи в безсъзнание. Извикали линейка и го спасили. Така Алиса спасила своя господар и му благодарила за добрината.