След смъртта на бащата мащехата изгонва Шура от къщата. Този, който я събуждаше рано сутрин, не ѝ беше чужд. Шура има щастливо детство, докато майка ѝ не умира. Бащата много обичал Шура, отгледал я и я разглезил. Имаха съсед,

След смъртта на баща ѝ мащехата ѝ изгонва Шура от къщата. Мъжът, който я събужда рано сутринта, не ѝ е чужд.След смъртта на баща ѝ мащехата ѝ изгонва Шура от къщата. Мъжът, който я събужда рано сутринта, не ѝ е чужд. Шура изживява щастливо детство, докато майка ѝ не умира. Баща ѝ обичал много Шура, отгледал я и я разглезил. Имаха съседка, Татяна. Тя не беше красива, но се грижеше за Шура, даваше й подаръци и бащата на момичето я харесваше. Той решил, че Татяна ще бъде добра майка за дъщеря му, и се оженил за нея. Скоро жената забременяла и родила близнаци. След това Татяна постепенно започва да се отнася добре с Шура и я прави бавачка на синовете си.

А баща ѝ отделил Шура, защото той единствен имал пари. И това разгневи мащехата ми. Няколко години по-късно ме сполетя скръб. Баща ми беше лесовъд и един ден мечка го нападна в гората. Той бил сам. Нямаше кой друг да защити Шура. “Излез от къщата ми”, изкрещя Татяна. – “Но къде мога да отида в тази снежна буря?” – извика момичето. – “Отиди при леля си Лена. Братята на Шура изтичаха при нея, прегърнаха я и помолиха майка си:

– Мамо, моля те, не изпращай Шура. -Баща ти си отиде. Как ще те нахраня? Не ме ядосвай, иди в стаята си. Тя изведе Шура навън. Знаеше пътя до селото, до къщата на леля си Елена, и мина през гората, на около два километра. Шура вървеше и плачеше. Тя мръзнеше в тънкото палто, което Татяна беше хвърлила след нея. Скоро Шура забеляза, че се е изгубила. Беше много уморена и реши да седне и да си почине. Заспала, без да разбере, и сънувала родителите си: баща ѝ я блъскал, а майка ѝ я дърпала за ръката и ѝ казвала: “Ставай, дъще, ще паднеш. Но Шурочка се чувстваше добре в съня. Не искаше да се събужда.” “Ставай, ставай!” Нечий глас накара Шура да се събуди. Сякаш някой я разтърсваше за раменете. Шура отвори очи и видя старец с дълга черно-бяла брада. “Ти Дядо Коледа ли си?” – попита момичето и се засмя. Хайде да отидем при леля ти. Тя не е далеч – каза дядо и я покри с палтото си.

– “Но ще замръзнеш, дядо, нали?”, каза той и се усмихна тъжно. Скоро стигнаха до къщата на леля си. Шура се втурна в къщата и падна в прегръдките на леля си. Обърна се и дядо ѝ вече го нямаше. Леля Елена уви момичето в одеяло и му даде чай. Тя се стопли и погледна със сънливи очи леля си, която говореше непрекъснато и се сърдеше на Татяна. Изведнъж тя я прекъсна: – Забравих да върна палтото на дядо ми, той ще замръзне.

– “Какво да върна? Изглежда като болна!” – каза леля й и я сложи да си легне. На сутринта Шура разказа всичко на леля си. Татяна Елена се замисли за известно време, после извади един стар албум и започна да го преглежда. Изведнъж Шура видя познато лице. “Ето го, старецът с брадата. Но той отдавна е умрял. Когато бяхме деца, прабаба ми ни разказа за него. Мислехме, че това е приказка. И той започна да ни разказва, че прадядо му бил богат човек и искал дъщеря му да се омъжи за мъж на тяхната възраст.

Но дъщерята се влюбила в Силанций, който бил прост ловец. Дъщеря му забременяла от Силанций и той трябвало да ги отведе. Преместил ги далеч от себе си, в една стара колиба. И тогава, един ден, бащата дошъл да види внучката си, с подаръци и храна. Седнали да пият чай и той казал: “Ти си ужасен зет! Къщата ти е развалина. Ние седим тук и мръзнем.” “След малко ще ти бъде топло, скъпи тъсте”, каза Силантий и започна да се облича. – “Не отивай в гората, ще замръзнеш.

“Сърцето ми е в беда” – скочи на крака съпругата – “Пуснете го! “Той мъж ли е, или не?” – отвърна свекърът. Така че намерили Силантий чак напролет, седнал в една шейна с дърва за огрев. И баба ни прокле баща си. Тя изживя живота си, обичайки своята Силантия. Това е всичко, Шурочка. Това означава, че твоят прадядо ти е помогнал и ти ще живееш дълъг и щастлив живот. От този ден Шурочка гледа снимката на прадядо си и казва: “Благодаря ти, дядо. Няма да те забравя.

Related Posts