Казвам се Артем и съм баща на три прекрасни деца. Но моята история далеч не е приказка, въпреки толкова обещаващия начален акорд. Запознах се с Аня в университета. Тя беше три години по-млада от мен, стройна, красива и много привлекателна. Усмивката ѝ веднага спечели сърцето ми.
Връзката ни се развиваше бавно, но знаех със сигурност, че искам да прекарам остатъка от живота си с нея. Четири месеца след като започнахме да се срещаме, й предложих да живеем заедно и тя се съгласи. Няколко месеца по-късно подадохме заявление в службата по вписванията. Всичко се получи като в най-добрите романи. Година след сватбата разбрахме, че очакваме дете. Бременността се оказа трудно изпитание за Ани. Тя страда от тежка токсикоза и организмът ѝ не издържа на натоварването. Ражда рано и едва успява да стигне до болницата. Когато лекарят излезе от стаята, ми съобщи невероятната новина: “Имате тризнаци!
Две момичета и едно момче!” – каза той с усмивка. Бях на седмото небе от щастие и веднага се прибрах вкъщи, за да взема нещата, които сестрата ме беше помолила да донеса. Но когато се върнах в болницата, бях на ръба на лудостта. Ани не беше там. Тя просто си тръгна, без да каже на никого. Обадих се на родителите й. Те дойдоха веднага, но не намираха думи. Трябваше да се погрижа за децата. За щастие майка ми и сестра ми ми помагаха в трудните моменти. Когато децата тръгнаха на детска градина, стана малко по-лесно. Успях да работя на пълен работен ден. После училище, университет – пиленцата ми пораснаха и отлетяха.
Никога повече не се ожених, защото вече нямах доверие на жените. Четиридесетия ми рожден ден отпразнувахме с децата ми в семеен кръг. В събота планирах да поканя роднини на гости. реклами Седяхме във всекидневната, когато на вратата се позвъни. Синът ми отиде да отговори. Минута по-късно на вратата се появи жена. Веднага я разпознах – това беше Аня. Външният ѝ вид се беше променил много: нито следа от младостта и красотата ѝ.
– Нямам извинения. Дойдох да се извиня – започна тя още от вратата. Погледнах я и не можах да повярвам на очите си. Но сърцето ми не се разтуптя. Всичките ми чувства сега принадлежаха само на децата. Аня продължи да говори, обяснявайки защо е дошла. Тя призна, че от дълго време е безработна и не може да си плаща наема.
Тя поиска да бъде приета обратно в семейството и да започне отначало. Твърди, че по онова време е била млада и не е осъзнавала какво прави. Децата стояха мълчаливо, зашеметени от думите ѝ. Те знаеха какво се е случило в миналото, но никога не бяха говорили с нея. Сега те гледаха на тази жена със съжаление и презрение. Придружих я до вратата и казах: “Съжалявам, но не можем да ви помогнем. Вие направихте своя избор преди много години. Оттогава тя не се е появявала в живота ни. Какво бихте направили вие на мое място?
