През по-голямата част от живота си г-жа Хана работи във вредна фабрика в родния си град, която е единственото място, където може да се получи прилична заплата. Никога не е мислила да смени професията си, защото в малкото градче, в което е живяла, не е имало други перспективи и второ, трябвало е да изкарва пари, за да издържа любимия си син. Никога не е можела да разчита особено на съпруга си, защото само няколко месеца след брака си, когато открила, че семейството им ще се увеличи, разбрала, че главата на семейството е тя самата.
Осигуряването на семейството, отглеждането на сина ѝ, скромното изкарване на прехраната – всичко лежало на плещите ѝ. Разбира се, понякога обмисляла развод, но в крайна сметка решила, че за детето е по-добре да има какъвто и да е баща, отколкото никакъв.
Благодарение на усърдната си работа във фабриката г-жа Хана успява да изпрати сина си да учи в големия град. Момчето било умно и искало бързо да си стъпи на краката. Успял в обучението си, получил добре платена работа и бил поканен да постъпи на работа в столицата, където срещнал момиче, с което бързо решил да се ожени. Хана не обичаше много снаха си, не ѝ харесваше, когато двойката идваше на гости, а снахата започна да се подиграва на малкия град и постоянно се разхождаше с обиден израз на лицето, сякаш беше високопоставена аристократка.
В същото време жената знаеше, че момичето е от някое от крайградските села. Когато Хана навърши 60 години, я откараха в болница. Оказало се, че причината е в продължителните вредни условия на труд. Скоро тя е изписана от болницата, но има нужда от помощ в домакинството. Съпругът ѝ отдавна не бил с нея, затова тя помолила сина си за помощ, но и той не могъл да ѝ помогне, тъй като бил в чужбина.
Тогава г-жа Хана решила да помоли за помощ съседката си Кася, на която обещала да плати, за да помага във фермата. Добродушното момиче приема помощта напълно безплатно, като казва, че възрастната жена “има нужда от пари”. Тя вземала пари само за закупуване на продуктите, от които приготвяла вечерите ѝ.
Изпитвайки непреодолимо чувство на благодарност, Хана, усещайки, че времето изтича, направила завещание, според което апартаментът ѝ щял да бъде наследен от младата съседка. Това не беше продиктувано от някаква неприязън към сина ѝ, тя просто прецени логично, че детето ѝ има всичко, от което се нуждае, и че евтиният апартамент в малкия град няма да му послужи за нищо.
Един ден Кася трябваше да напусне града за две седмици. Тъй като знаела, че синът ѝ вече се е върнал в страната, майката решила отново да се обади и да помоли за помощ. В хода на разговора тя разказала на съседката си и за това, че е наследница на апартамента.
След известно време телефонът замлъкна, докато не се чу гласът на снаха ѝ, която сигурно е чула разговора. – Щом ни е зачеркнала от завещанието си, нека се грижи сама за себе си! – Мълчи – изсъска синът ѝ. съскаше синът. хана търпеливо чакаше какво ще каже синът. мамо, ще се опитам да дойда, но не обещавам, защото в работата ме заплашват с предсрочно връщане от отпуск. добре… – жената не оставяше никаква надежда, че синът ѝ все пак ще дойде. с всички сили гонеше мисълта, че “предсрочното връщане на работа” е възникнало от думите ѝ за завещанието. така и стана. Синът ѝ не успя да я посетиһттр://….
