Веднъж с дъщеря ми Лена отидохме в селото на баба й и дядо й за един уикенд. След четири дни трябваше да се върнем. Автобусът беше пълен с хора, които се връщаха в града след уикенда.
За съжаление, до нас на прозореца седеше един човек. Изведнъж дъщеря ми скочи в скута ми и каза на висок глас:
– “Помниш ли, мамо, че не си взе бельото от баба? То беше останало на сушилнята и след малко тя поиска да погледне под роклята ми. Аз обаче извадих бельото си от сушилнята, преди да се върна, и го облякох, когато беше изсъхнало.
Също така няма да казвам на хората, че имам повече от един чифт гащи. След думите на Лена целият автобус се разплака от смях, а аз горях от срам. Бикините ми бяха там, където трябваше да бъдат, но няма да кажа на пътниците, че ги нося и всичко е наред. Така се качихме в града.
Бях цялата зачервена и смутена. Дъщеря ми не се стърпя: “Не си забравила за тях, нали? Сигурна ли си?” Вкъщи все ми се налагаше да казвам на дъщеря ми, че нося бельо, после тя ми даваше почивка.
