След сватбата Васил ме заведе в дома си и започнах да живея със свекърва му. Надежда Ивановна дори ми забрани да ползвам пералнята, а не можехме да си купим собствена, защото според нея нямало къде да я сложим. Перях собствените си дрехи и тези на съпруга ми на ръка. Един ден майка ми ми дойде на гости от селото, но свекърва ми не я пусна да влезе. Майка ми сложи чантите, които беше донесла, до вратата и прекара нощта в съседната къща.
Почти не си спомням това време, но сега самата ми свекърва живее в чужда къща! Запознах се с Василий в института, когато бях студентка във втори курс. Влюбих се в него още като ученичка и скоро се оженихме. Съпругът ми ме заведе в апартамента си, където живееше с майка си Надежда Ивановна. Имаше и брат, Андрей, който по това време служеше в армията. Апартаментът беше тристаен, с достатъчно място за всички, и ние с Васил се настанихме в една от тях. Меко казано, свекърва ми не ме прие добре.
Снахата на нейна територия не влизаше в плановете на Надежда Ивановна. Всъщност тя имала предвид друго момиче за ролята на снаха, макар и не много красиво, но със собствена къща и добра зестра. И ето че синът довел в дома си едно селско момиче, което се страхувало да направи и крачка, за да не предизвика недоволството на свекърва си. Родителите на Васил не го обичали много и той бил отгледан от баба си, а баща си изобщо не познавал.
Все пак, след като отишъл в армията, се наложило свекърва му да го вземе при себе си. Случило се така, че годеникът ѝ я напуснал веднага щом разбрал, че тя очаква дете: той не бил готов за семеен живот, а Надежда Ивановна била грамотна и красива. Отново, къде би отишла с бебе, така че тримесечното момченце било оставено при баба си. Но майка му вече не участвала в живота му. Скоро тя се омъжила и имала още един син, Андрий, и завела най-големия син на гости в града само веднъж, но това не се харесало на доведения му баща, той вдигнал скандал и Васил никога повече не посетил майка си.
Андрий също подхранва детската неприязън; той също е доведен в селото за известно време през лятото. Непрекъснато се хвалеше с подаръци от родителите си, за които съпругът ми по онова време можеше само да мечтае. Бедният брат Василий, лишен от родителска любов, живееше в стара къща, в студ и глад, само от време на време виждаше мизерна шепа бонбони, но баба му не го лишаваше от любов. Без подкрепата на родителите си Василий не успял да получи образование – след училище веднага отишъл на работа, а след това постъпил в армията. По-късно учи задочно. Майка ми обичаше по-малкия си син и редовно му изпращаше пратки и пари за армията. Годините, прекарани със свекърва ми, бяха много трудни и днес дори не искам да мисля за това. Мечтата ми беше да се отдалеча от нея възможно най-скоро, независимо къде. Надежда Ивановна, която чакаше Андрей да се върне от армията, умишлено се опитваше да ни изгони от апартамента, правеше всичко възможно, за да го направи. Васил не ме обиждаше, но свекърва ми изобщо не ми говореше в негово присъствие. Но когато го нямаше, тя говореше неща, които бяха лоши за мен. Когато майка ми ни идваше на гости, свекърва ми не я пускаше, тя трябваше да пренощува при съседката ни, Бог да я благослови.
Тя познаваше свекърва ми много добре, така че разбираше всичко без думи. Не се оплаквах на съпруга си, избягвах скандалите, но през уикендите излизах от къщи, независимо къде, отивах на разходка в парка, на кино, в музея, в библиотеката, но далеч от дома, защото свекърва ми беше вкъщи, което означаваше нови спорове и недоразумения.
Гледах в чуждите прозорци и искрено мечтаех за своя – уютно кътче, макар и малко, тясно, но мое, където нямаше да има обиди и нямаше да се свивам по ъглите, бягайки от постоянните оплаквания. Където аз, съпругът ми и бъдещите ни деца щяхме да живеем в мир и благоденствие. В мен се роди нов живот, но полугладна и уморена след занятията, вървях по снежните преспи и разпитвах минувачите за наемане на квартира.
Животът ми се превърна в ад, когато Андрий се върна от армията, а свекърва ми, обсебена от идеята да се омъжи за него възможно най-скоро, за да изгони семейството на най-големия ни син, просто ме изяждаше. Забраняваше ми да ползвам пералнята, защото отдавна я беше купила със собствените си пари; искахме да си купим собствена, но нямаше къде да я сложим, а тя гледаше шумно телевизора в стаята ни до вечерта. Изобщо не ми се спеше.
Беше ми много тъжно, а не можех да кажа нищо, защото живеех в нейната къща, според нейните правила. След като се роди синът ни, най-накрая се преместихме в общежитие, в една стая, която Васил получи на работа. Синът ми беше на две седмици. Беше дреболия, че в малката кухня като пчелен кошер имах същите права като всички останали, не ме обиждаха, не гледаха в тенджерите, хлопайки раздразнено по капаците.
Свекърва ми никога не идваше, въпреки че живееше недалеч от нас. На свой ред Андрий се ожени за жена, която, както скоро се оказа, беше с пет години по-възрастна от него. Аз не общувах с тях, все още не бях добре дошъл в дома на свекървата, но Васил много често виждаше брат си и ги посещаваше.
Сега всичко се случваше в новосъздаденото семейство; новата снаха по никакъв начин не искаше да отстъпва на майка си, знаеше правата си и умееше да ги използва при удобен случай. Андрий ни направи още една услуга – махна ни от списъка на чакащите за жилище. Когато бяхме на път да получим апартамент, на тях им се роди второ дете – безспорно предимство – така че нашето семейство получи отказ, беше извадено от списъка, а неговото семейство беше включено в списъка на чакащите. Надежда Ивановна се страхуваше от завръщането ни.
Ако само знаеше, че не бих живял с нея за никакви пари. Дори щях да се разведа с мъжа си, ако той се възпротиви, да отида на село при родителите си, но никога нямаше да се върна в апартамента ѝ. Но свекърва ми не знаеше това и убеди Андрий да се откаже от апартамента и редът се върна при нас, но Андрий взе известна сума пари за него. Най-накрая се преместихме в нашия апартамент, където най-накрая си поех дъх с облекчение. Животът на Андрий беше тръгнал надолу. Той и съпругата му започват да пият.
След това тя го изоставила с двете им деца и отишла при друг мъж.Андрей нямал нужда от деца и на семейните екскурзии, а внуците му останали в ръцете на Надежда Ивановна. Тя не искаше да познава сина ни, но и той не я виждаше като баба. Когато Надежда Ивановна вече не можеше да се грижи за внуците си, Андрей нямаше нужда от нея, а и току-що беше довел вкъщи нова жена, а майка му само пречеше. Един ден Андрей дойде в дома ни и каза, че трябва да вземе майка си при себе си, че е уморен от нея и че е време най-големият му син да се грижи за майка си.
Отказах дори да обсъждам въпроса; Васил, без да се ентусиазира, се съгласи с мен. След известно време Андрий настани Надежда Ивановна в старчески дом, където тя живя още 25 години в лоши условия. Имаше момент, в който ми беше много жал за нея и исках да я приютя, но когато Василий посещаваше свекърва си, тя никога не каза нито една добра дума за мен, а само лоши неща за мен. Ето защо не искам да живея с нея, защото тя никога няма да оцени моята доброта. Тя само ще разваля живота ни отново и отново.
