Тетяна беше на тридесет и шест години, а дъщеря ѝ Настя – на осем, когато отново забременя. “Ще имаме ли дете?” – попита тя съпруга си. “Разбира се – отвърна Стас.” “Имаме дъщеря, сега ще имаме и син. Той ще поеме моята професия. Ще имаме династия от строители. Той беше строителен мениджър, човек, който постоянно се местеше от място на място.
Семейството му, разбира се, го последва. Вече от една година живеят в новия град, в нов двустаен апартамент, предоставен им от компанията. Ултразвукът показал, че им се раждат близнаци, момиченца близнаци. “Какво добро момиче си, Таня!” – щастлив бил съпругът ѝ. А това, че са момичета, е още по-хубаво, ще бъда заобиколена от най-красивия букет… Раждането на Таня мина гладко. Момичетата се родиха здрави и силни.
Две красавици. – Татяна, имаш много мляко. Можеш ли да нахраниш момчето? Майка му го е изоставила и трябва да го задържим по някакъв начин, докато го изпратим в дома за бебета”, помоли я лекарката от родилния дом. “Каква кучка, как може да откаже такова красиво момче”, помисли си Таня, докато гледаше как бебето заспива в ръцете ѝ след хранене. От този момент нататък Мишка, както Татяна нарекла момчето, останал при нея. Той лежеше до дъщерите ѝ и хъркаше спокойно.
“Таня, може би трябва да го вземем при нас?” – попита Стас, когато жена му разказа за момчето. Страх ме е, скъпа. – Ще се справим! Където има двама, има и трима. А ние с Настенка ще ви помогнем. Целият персонал на родилния дом дойде да изпроводи Таня и трите й бебета. А още повече хора дойдоха да я посрещнат.
Роднини, приятели, колеги. Дори собственикът на фирмата на Стас дойде. “Отделихме ти петстаен апартамент в нова сграда. В момента тя се ремонтира. Също така ще я обзаведем за сметка на фирмата – каза той на Татяна и Стас. “Ура! Ще си имам собствена стая!” – зарадва се Настенка.
Минаха години. Настенка вече е омъжена. Сестрите ѝ близначки учат в университета, икономисти са. Също като майка ми. А синът ми учи в Политехниката. Той учи за строител. Аз вървях по стъпките на баща си.
