Когато се срещахме, всичко беше наред. Той ме запозна с родителите си и аз започнах да ги посещавам често. Вечер пиехме чай и торта и правехме планове за бъдещето. Година по-късно той ми предложи брак. Преди това Андрий живееше с родителите си и дори чух, че е давал цялата си заплата на майка си.
Но аз веднага му поставих условие, че ще живеем отделно. Андрий се съгласи. Всеки ден след работа той първо отиваше до дома на майка си и баща си и чак тогава се прибираше. Отначало не му обръщах внимание, защото човек трябва да помага на родителите си.
Но после започнах да се дразня. Казах на Андрей, че въпреки че живеем заедно, той прекарва повече време с родителите си, отколкото с мен. Той веднага се подобри и започна да се прибира у дома по-често. Имахме добри доходи и тогава се замислих за дете.
Трябваше да родя, защото вече бях на 30 години, всички около мен раждаха второто си дете, а аз дори нямах първо. Андрий ме подкрепи. Но за да се случи това, трябва да имаме собствено жилище. Вместо да наемаме жилище, е по-добре да вземем ипотечен кредит.
Моята заплата ще се харчи за разходи за живот, а заплатата на Андрий може да се спести за първоначалната вноска. Това решихме да направим. Така изминаха няколко месеца. Попитах съпруга си колко е спестил. Той ме погледна изненадано. – Нямам никакви.
– Какво имаш предвид? Вече четири месеца живеем с моята заплата, а къде са твоите пари? – Давам ги на майка ми… Знаеш ли, те просто са свикнали да живеят с моята заплата, затова реших… – Андрей, ти изобщо нормален ли си? Искам да кажа, че току-що си живял с моите пари в продължение на няколко месеца. След това го изгоних от апартамента. Вече не мога да го виждам, камо ли да живея с него. Добре, че не съм имала дете от такъв мъж.
