Напуснах родното си село отдавна, но не исках да се връщам, защото в селото нямаше какво да правя.Имах приятелка там, но не знаех как живее сега. Винаги ми се е струвало, че съм просто късметлийка, че успях да се измъкна от това блато, да живея в града и да бъда щастлива.
Всъщност, когато отидох в къщата на моята приятелка, видях, че приятелката ми също е щастлива, въпреки че животът ѝ беше обикновен и, бих казала дори, труден. Преосмислих възгледите си за живота и си помислих, че повече няма да съдя никого и няма да се подигравам с нищо.
Бях сама вкъщи, съпругът ми беше на работа, не знаех какво да правя, исках да отида да пазарувам със съпруга си, да си купя някои дребни неща, но съпругът ми каза, че ще закъснее за работа, и добави, че не трябва да го чакам.Беше ми много скучно, затова реших да отида до магазина, който имаше в съседство с къщата ни.
В магазина разгледах едно кожено палто, видях, че една млада жена също го разглежда, после започна да го мери, и си помислих: “В какво село е тази жена? Когато младата жена се върна, разбрах за най-добрата си приятелка, която живееше в селото, поговорихме си и разбрах, че много съм се променила.
Поканих я в дома си, за да ѝ покажа къщата си и да я накарам да ми завижда. Когато я поканих на кафе, тя с радост прие, дойде и когато влезе в къщата, веднага каза, че всичко е добре подредено и че съм късметлийка, че имам съпруг. Започна да се хвали колко добре се справям, че постоянно ходя по магазини и салони за красота…
Приятелката ми каза, че не може да остане повече, защото не иска да остави съпруга си гладен. Тя покани мен, съпруга ми и детето да пренощуваме при нея, като каза, че това ще бъде добър повод да се върна в родното си село.
След като убедих съпруга си, отидохме в дома на моята приятелка, влязох в простата й къща, видях как е щастлива с всяко малко нещо в дома си и разбрах, че не е необходимо да си богат или да имаш имения, за да си щастлив. Гордеех се с грешни неща… Това пътуване промени много в мен.
