Марина завършва университет и започва работа като учителка в детска градина. Била много притеснена, защото нямала никакъв опит. Въвеждането ѝ в екипа мина добре. Работата ѝ не беше от най-лесните. Децата бяха непослушни, всички плачеха за майка си, с изключение на едно. Марийка винаги беше придружавана от баща си. Мъжът идваше да вземе момичето рано сутрин и си тръгваше последен.
Момичето беше много спокойно и тихо. Новият учител се изненада, че момичето винаги е мълчаливо. Малката Марина винаги играеше сама. Тя рядко се срещаше с други деца. Марина се опита да ѝ помогне. Тя си играеше с нея, опитваше се да я разсмее.
– Скъпа, забелязала ли си, че имаме едно и също име? Хайде да се сприятелим?” – попита Марина с надеждата да се сприятели. “Хайде” – прошепна момиченцето. учителката няма право да отделя никого сред децата. Но Марина не можеше да се сдържи. тя искаше да прегърне момичето през цялото време. Бащата на Марина беше млад мъж. Всяка сутрин той връщаше момичето вкъщи и го целуваше за довиждане. Ще ми липсваш, ще се видим вечерта – казваше той и си тръгваше, а момичето го чакаше спокойно през целия ден. Мъжът бил много внимателен към дъщеря си.
Той винаги взимаше Маринка последен. Беше очевидно, че е много уморен. Винаги идваше с торби от магазина за хранителни стоки. Марина попита друга учителка за тях. Оказало се, че момичето е загубило майка си преди една година. “Преди това тя е била много весело и активно дете.” “И виждате колко добър е баща ѝ. Не всеки би могъл да направи това.
Няма кой да ви помогне с рекламите. Баба ѝ е много стара, дори не излиза от къщи. След този разговор Марина не може да скрие чувствата си към момичето. Тя я прегръщаше и си играеше с нея, когато никой не я гледаше. Мариана се привързала към учителката си.
Един ден бащата на момичето се обадил и започнал да се извинява: “Марина Сергеевна, моля да ме извините. Имам някакви проблеми в работата, а детската градина затваря след 20 минути. Не знам какво да правя… – Не се притеснявайте. Ще се разходим с Марина. Ще хапнем сладолед. “Нямаш представа колко съм ти благодарна – каза Марина и дори се зарадва, че съпругът ѝ е закъснял. Същия ден мъжът поканил Марина в едно кафене и оттогава двамата не са се разделяли. Сега Андрий има две Марини
