Юлия трябваше да излезе в снежната буря, въпреки че не ѝ се искаше. На път за вкъщи тя забелязва баба си на автобусната спирка. Беше странно, защото възрастната дама седеше сама и гледаше в земята. „Бабо, чакаш ли някого?“ „Не, няма кого да чакам, сама съм тук.“ „Измръзнала си, ще те заведа на топло място. Юлия извика такси и се прибра вкъщи с баба си.
Юлия придружи баба си до банята и отиде в кухнята, за да направи бърза вечеря. След като баба се нахрани, те седнаха заедно в хола и Юлия искаше да попита баба какво се е случило, но не смееше да започне. Тогава баба ѝ започна да ѝ разказва: „Имам един син, Костя, и го родих късно, на тридесет и осем години.
А мъжът ми почина една година по-късно, сърцето му спря. Трябваше да отгледам сина си сама, беше много трудно. А Костика израсна толкова палав. Накрая отгледах момчето, той отиде в колеж, после на работа. Дойде време да се ожени и той си имаше годеница, Мая.
Но Мая не ме харесваше, не разбирам защо. В този момент очите на Джули се напълниха със сълзи. Баба ѝ продължи: „Тя все ми намекваше, че съм безполезна в тристайния апартамент. А после забременя и не се поколеба да ми каже в очите, че съм безполезна.После Мая разбра, че имаме семейни пръстени, и изпадна в истерия защо няма такива на пръстите си. И тя изпадаше в такива пристъпи всеки ден. А днес каза, че отиваме в магазина, за да купим бебешки дрешки. Но ме оставиха на една автобусна спирка в непознат район и си тръгнаха.
След тази история баба ми се разплака. Джули също искаше да се разплаче… как можеше да остави собствената си майка да се провали? От този ден нататък баба ми остана при Джулия. След работа тя посещаваше Джулия с вкусни понички или сладкиши. Вечер те гледаха заедно телевизионни предавания.
Джулия много харесваше тази мила старица. Един ден тя се прибрала вкъщи и установила, че телевизорът е пуснат много силно. Това било странно, защото баба ѝ го била намалила, преди да се прибере. Джулия влязла в коридора, в кухнята, в стаята – баба не била там. Само вратата на банята била отворена и баба лежала на пода.
Джули веднага се обадила на 911 и в полицията. Баба ѝ била починала същия ден. Минал един месец и тогава на работното място на Джули се появил мъж в скъп костюм: „Кой си ти, мошеник? С какво право вземаш това, което ми принадлежи? Ще си потърся справедливост, ще те изтръгна от нея в съда. Оказа се, че бабата е преписала апартамента си и семейния кръг на Джулия, като не е оставила нищо за сина си Костико и майка му Мая.
