Преди шест месеца съпругът ми каза, че е уморен. Бяхме женени от 11 години и имахме деветгодишна дъщеря. Спомних си, че когато се запознахме, аз живеех в апартамент под наем и той бързо се премести при мен. По това време аз вече бях спестила значителна сума пари, а той беше инвестирал съвсем малко, за да купим собствен апартамент.
Месец преди да купим апартамента, моят любим ми предложи брак. Не бързах да се омъжвам, защото разбирах, че след като купим апартамента в брака (със собствени пари), той ще стане обща собственост. Така че официално се оженихме два месеца след като станах щастлива собственичка на собствените си квадратни метри. Много бързо осъзнахме, че семейството ни ще се увеличи. Имахме прекрасна дъщеря. Отначало всичко беше наред, а после настъпи тригодишна криза в семейния живот.
Но мисля, че преживяхме всичко с достойнство. След това проблемите отново дойдоха. Съпругът ми загуби работата си и беше много притеснен, като стовари всичките си отговорности върху мен. Той просто лежеше на дивана и гледаше телевизия, говорейки за чувствата си. Не бързаше да си търси работа, като изтъкваше милион различни причини. Изчаках го да се успокои. Продължих да работя, а когато се прибирах вкъщи, готвех и се грижех за бебето ни. Дори не спорех с него, а се въртях като катеричка в колело.
Това продължи осем месеца, след което съпругът ми най-накрая си намери работа. Тогава той започна да се прибира късно, уморен, раздразнителен и започнахме да се караме. Аз също не си стоях вкъщи, работех и се грижех за всичко вкъщи. Всеки път, когато го помолех да направи нещо, например да измие чиниите или да ми помогне да сготвя вечерята, той започваше: „Но аз току-що се прибрах от работа! Уморен съм!“- Аз също се прибирам от работа! Само че след работа хапваш вкусно и се излежаваш на дивана, за да гледаш телевизия.
А след работа аз готвя, чистя, пера и се грижа за нашето бебе. Споровете зачестиха и дори след спор съпругът ми обичаше да се „дуе“ и да не ми говори със седмици. Опитвах се да не му обръщам внимание, но бях напълно изтощена. Докато един ден, преди шест месеца, съпругът ми демонстративно започна да опакова куфара си. Той се приближи до мен и просто каза: „Уморен съм. Ще си взема почивка.
Трябва да подредя отношенията ни, да обмисля нещата“ и си тръгна. Аз не го спрях. Точно шест месеца по-късно съпругът ми се върна и каза, че е обмислил нещата и е готов да заживеем като семейство с нова енергия. Но аз не го пуснах в къщата, дадох му свободата да продължи да си почива. Не можех да му позволя да се върне, защото как? Къде е гаранцията, че това е последната му почивка?
