Роднините на съпруга ми обявиха, че ще дойдат да празнуват Нова година с нас. Честно казано, бях малко изненадана, беше необичайно да срещна такава тълпа.
Но нямах какво да правя, затова изпекох торти и пайове, приготвих говеждо, пуешко, риба, палачинки, сложих хайвер на масата и направих много салати. Много хора можеха да ми завидят на трапезата. Естествено, всичко това отне повече от един ден, изискваше много усилия.
Но аз гледах масата си и бях щастлива. Всеки гост щеше да е доволен, защото имаше храна за хора с най-различни вкусове. И така, родителите на съпруга ми, брат му, съпругата на брат му, децата им и сестра ми със семейството си се събраха в нашата къща.
Общо десет души, без да броим членовете на нашето семейство. Прекарахме цялата вечер, възхвалявайки кулинарните ми таланти, пиейки, ядейки и радвайки се. Не след дълго до мен достигнаха слухове от най-различни хора.
Роднините на съпруга ми съчиняваха всякакви приказки, за да ме очернят, и ми разказваха за тази ваканция. Реклами Казваха например, че съм ги хранила само със салати или че рибата ми била с изтекъл срок на годност. Разбира се, аз бях много обидена. Заклех се, че повече няма да работя за такива хора. Защо? Те така или иначе не го оценяват и разпространяват всякакви глупости. Сега ги посрещам изключително с чай без захар. Захарта е вредна. Все още ще казват неприятни неща за мен, но поне няма да ги казват изневиделица.
