На юбилея на свекърва ми Людмила Ивановна, която навърши 70 години, всичко започна съвсем скромно. На тържеството беше поканено само семейството ѝ: синовете ѝ и техните съпруги. Реших да помогна за организирането на тържеството – изпекох празнична торта, приготвих хляб с пита и някои закуски, защото по професия съм сладкар и работя в пекарна. Съпругът ми Игор и аз закъсняхме малко заради трафика и пристигнахме последни. Когато влязохме в къщата, забелязах, че чиниите ми вече бяха на видно място на масата.
За разлика от тях другите снахи, Марина и Надежда, бяха донесли само готови салати от супермаркета, явно без да си правят труда да готвят. Бях изненадана: за свекърва ми тази годишнина беше значимо събитие и според мен си заслужаваше да се положат повече усилия.
Поздравихме рожденичката, поднесохме ѝ подарък и вдигнахме тост. Всичко вървеше добре, докато свекърва ми не се изправи, не се закашля и не каза: “Имам важна новина. В село Соснивка има една къща, която съм наследила от майка ми. Момичетата вече знаят. Това е хубав парцел и ние намерихме купувачи. Реших, че ще разделим парите от продажбата поравно между Олег и Николай. Почти се задавих с шампанското. Свекърва ми каза, че само по-малките ѝ синове ще получат част от наследството, и дори не спомена мен и Игор. “Извинете, но това справедливо ли е?” – не можех да не попитам. Олех и Марина все още наемат едностаен апартамент, а Николай и Надежда са на път да имат дете. Те се нуждаят от повече пари.
– Ние също се нуждаем от пари! Имаме ипотека и ни остават десет хиляди долара за изплащане. “Не трябваше да задлъжняваш – отвърна Марина. – Не си ти човекът, който трябва да ме учи – отвърнах рязко аз. – Ти си на 27 години и никога не си имал образование или кариера. Единственото, с което се занимаваш, е да въртиш прически, докато живееш в апартамент под наем. Марина цъкаше с език, а Надежда въртеше очи.
Двете винаги се стараеха да изглеждат като любимки на свекърва си, наричаха я мама и я прегръщаха пред всички. Но зад гърба си лесно можеха да й счупят костите, оплаквайки се от прекалената й намеса в живота им. Миналото лято например с Игор решихме да подарим на свекърва ми ваучер за санаториум в Трускавец. Тя отдавна мечтаеше да отиде, но не можеше да си позволи пътуването.
Марина и Надежда ни похвалиха за тази постъпка, но после ги чух да я обсъждат саркастично: “Разбира се, ние похарчихме пари, така че нека сега да слушат нейните истории”. “Благодаря ви за “справедливостта” – каза Игор, – аз съм ваш син, също имам трудности, а вие сякаш ни изключвате. Той ме хвана за ръка и си тръгнахме, без дори да си кажем довиждане. Минаха няколко дни, но ситуацията не беше разрешена.
Свекърва ми няколко пъти се опита да се помири с нас, предлагайки да забравим за това. Игор обаче отговори направо: или наследството се разделя между всички, или ще се обърне към съда. Аз го подкрепям, защото смятам, че всеки от братята има право на своя дял. Но сега се съмнявам: струва ли си да предприемам съдебни действия? Игор е убеден, че няма друг изход. Какво бихте направили в такава ситуация?
