Ожених се за Валентина, когато бях много млад. Разбира се, обичах я – беше красиво и интересно момиче. Всичко се завъртя толкова бързо, че станахме родители в рамките на една година. Не ни остана време за романтика.
След това животът се разви така, че постоянно работех – търсех работа, опитвах се да осигуря прехраната на семейството си. Валя се грижеше за къщата и децата. След това тя ражда второто си дете и се променя много. Напълнява и престава да се грижи за себе си. Честно казано, тя вече не ме привличаше като жена. Отдавна съжалявах, че съм се оженил толкова млад. Не ми оставаше време да се наслаждавам на живота. Тогава един от моите приятели ми предложи да замина за чужбина.
Посъветвах се с Валя. “Първо ще отида аз, ще си намеря работа, място за живеене, а после можеш да дойдеш при мен”, предложих аз. Жена ми се съгласи. Успях да си тръгна. Но след три месеца осъзнах, че се чувствам добре сама. Вече не исках да имам семеен живот. Затова, когато Валя ми се обади, си измислих причини да не идват. В крайна сметка тя разбра. “Искаш ли да се разведем?” – попита ме откровено един ден. Не се псуваше, не се обиждаше.
По някакъв начин тя уреди всичко и ние се разведохме. Изпратих пари за децата. Минаха две години и разбрах колко много ми липсват децата. Затова реших да предложа на бившата си съпруга: “Искаш ли да дойдеш да ме видиш през декември? Тук е толкова красиво по това време – коледните базари.” – Мисля, че на децата ще им хареса. Но ние си имаме собствени планове за известно време. Те пристигнаха. Когато видях Валя, не я познах. “Какво се е случило с теб?”, попитах. “Нищо, просто децата пораснаха и имам време за себе си”, отговори тя спокойно.
Прекарахме една прекрасна седмица заедно. Спомних си колко щастливо беше миналото ми. Валя е грижовна и добра домакиня. Осъзнах, че имам всичко, за което всеки мъж мечтае. Имах и го загубих. В последния ден реших да проведа откровен разговор. – Остани! Дайте ми втори шанс. Направих грешка!” – помолих аз. “Вече е твърде късно. Както се казва: за добро или за лошо. Трябва ли да се върна и да очаквам, че ще ме изоставиш отново, щом нещата се усложнят? Не, не искам. – Но аз се промених!
– И аз се промених. И съм влюбена в някой друг. Справяме се добре. Той ми обръщаше внимание, дори когато бях в лошо състояние. Грижеше се за мен, обичаше ме и аз разцъфнах до него. Сега той служи в армията, но щом се върне, ще се оженим. Искаше ми се да се разплача. Опитах се да я убедя, да й обясня, че имаме деца и никой няма да ги обича толкова, колкото аз. Но Валя спокойно отвърна, че съм си спомнила за любовта твърде късно. Изпаднала съм в отчаяние. Не знам как да си върна жена си. Какво трябва да направя? Загубих ли я завинаги?
