Работя като шофьор на такси. От много години обслужвам най-големия маршрут в града. Какво не се е случило през това време? Но една история ще запомня до края на живота си. Както обикновено, сутринта автобусът беше претъпкан. Хората бързаха да стигнат до някъде. Някои отиваха на работа, а студентите и учениците – на училище.
В такъв момент се появяват и кавги. Разбира се, според правилата аз, като шофьор, трябва да поддържам реда в кабината, но човекът, който е измислил тези правила, вероятно не е забелязал, че аз също трябва да въртя волана и да наблюдавам пътя, където всички бързат. Но това мое лирично отклонение не е свързано с историята. В кабината се случи следното. Един мъж седна на седалка, специално предназначена за хора с увреждания, бременни жени и деца. На една от спирките в автобуса влезе жена. Тя изглеждаше бременна в седмия месец.
Както се очакваше, тя помоли съпруга си да направи място за нея. Но той грубо отказал и измърморил нещо от рода на: “Трябваше да си държиш краката заедно”. Разбира се, целият автобус беше възмутен от думите му. Започна словесен спор. И тогава, две спирки по-късно, ме спира полицейски патрулен автомобил. Униформените влизат в колата и отиват направо при мъжа. Жената вече е седнала на друга седалка (някой е имал благоприличието да ѝ отстъпи място). “Кой се обади в полицията?” – попита най-възрастният от групата.
– Това съм аз – чу се слаб детски глас отзад. Оказа се, че момчето, виждайки тази ситуация, веднага е набрало 102 и е обяснило всичко. Той бил само в първи клас. Тъй като нямало други случаи, момчетата реагирали бързо.
Те разпитали свидетели и взели грубияна със себе си. Най-вероятно нямаше да му бъде наложено нищо, а само глоба за хулиганство. Но беше изненадващо, че малкото момче беше единственото, което отиде в полицията. Никой от възрастните дори не си беше помислил да постави мъжа на мястото му по този начин. Докато пътувахме, чух как момчето отговаря на въпроса на жената от колата: “В училище ни учеха да се обаждаме в полицията, когато видим нещо лошо.
