Един мъж имал дъщеря. Тя растяла красива, но не искала да прави нищо. Един мъж я погледнал – хубаво момиче, дошъл със сина си и я ухажвал.
Родителите дали голяма част от зестрата и се притеснявали как ще живее детето им на новото място, защото то не обичало да прави нищо и не знаело как да прави каквото и да било. В продължение на няколко дни те не казали нищо на снахата. На четвъртия ден я повикали на вечеря. Влязоха в къщата и бащата на мъжа ѝ попита: “Кой какво прави?
“Всички казаха какво правят, само една снаха мълчеше.” “А ти, дете, какво правиш?” “Ами тези, които вършеха работа, да седнат на масата – каза стопанинът, – а ти, дете, да легнеш. На следващия ден снахата отиде да донесе вода. Свекърва ѝ я вика на вечеря. Свекървата отново пита кой какво е направил.
Жената казва: “О, снаха ми донесе вода.” “Тогава й дайте малко вода в кувша. Те обядваха и се върнаха на работа. Беше третият ден. Свекървата отишла да издои кравата, а снахата я последвала. Свекърът влиза в къщата: “Кой какво направи?” – пита той. “О, снаха ми издои кравата”, казва свекървата. “Така че дай ѝ стомна с мляко, да пие.” Реклами Снахата осъзнала, че трябва да направи повече. Тя пита свекърва си какво да направи. В къщата има много работа: готвене и чистене.
На четвъртия ден свекърът ми отново каза: “Който е работил, да седне да яде. Свекърва ми също седна на масата, защото беше заслужила обяда. Бащата отива в дома на сватята, за да види как живее дъщеря му там. Когато пристига, дъщеря му работи в двора. Той седнал, изненадал се, а тя тихо му казала: – Вземи ножа, татко, и нарежи лука, защото тук хората са такива: ако не работиш, няма да ти дадат да ядеш. Ако не работиш, не ти дават да ядеш. Така ли е?
