През последните 15 години от живота си работя в Италия. Преместих се там, когато синът ми вече беше постъпил в университет. През годините с парите, които му изпращах, той завърши университет, ожени се, построи нова къща до старата ни и си купи кола. Когато дойдох тук, се зарадвах на красотата – всичко се беше променило до неузнаваемост.
Тази година, през май, почина моята госпожа, за която се грижех през последните 5 години. Не си намерих нова работа, затова реших да се прибера у дома поне за лятото, а след това животът ще постави всичко на мястото му. Пристигнах в края на юни и двата месеца, които прекарах с децата си, бяха разочароващи.
Чувствах се като чужденка и непозната в собствения си дом. Синът ми е на работа от сутрин до вечер, а снаха ми е в отпуск по майчинство с бебето вкъщи по цял ден. Тя на практика ме пренебрегва и избягва, като дори не ме поздравява сутрин.
Отначало си помислих, че това е необичайно за нея, че все още свиква с мен, но на рождения ми ден разбрах, че това не е така. Празнуваме на 22 август, в събота, на моя имен ден, и поканих още сватове, а сватовницата се обръща към мен и казва кога пак ще ходим в чужбина. реклами Честно отговорих, че не знам и може би няма да ходя повече.
Това беше краят на нашия разговор. Отидох в кухнята, за да си взема малко храна, и чух разговора между свако и снаха ми. Сватята им каза да не бързат да събарят старата ни къща, казвайки, че ако не ходя повече в Италия, къде ще живея? Почти припаднах, прекарах толкова години в чужда страна, за да свия собствено гнездо, а децата ми ме изхвърлят от дома ми. Не знам какво да правя по-нататък: дали да отида в Италия и да спечеля пари за ново жилище, или да кажа на децата си къде да отидат?
