Андрей огледа стаята, която беше тиха и празна. Влезе в спалнята, а след това и в кухнята, които бяха безупречно чисти, след като дъщеря му ги беше почистила преди няколко дни. Но мястото му се стори депресиращо. Апартаментът вече не миришеше на живот и дори ярките цветя на перваза на прозореца вече не радваха очите му.
Изведнъж Андрей усети как в душата му се надига вълнение. Той грабна пътната си чанта и започна да хвърля в нея всичко, което му попадне пред очите. Нямаше представа какво прави. Андрей просто искаше да си тръгне колкото се може по-скоро, да забрави всичко, което някога го беше направило щастлив, а сега му причиняваше страдание. Час по-късно Андрий седеше във влака, готов да напусне празнотата, която го бе обзела през последния месец.
Само допреди месец животът му беше прекрасен. Имаше добра, престижна работа, любима съпруга и дъщеря. Но всичко това е унищожено от едно телефонно обаждане. Андрий бил на работа, когато жена му му се обадила. Светлана знаеше, че той е по средата на спешна среща, и беше напълно неприсъщо за нея да му се обади за нещо незначително. Андрий се извини на колегите си и прие обаждането, но не очакваше това, което чу след това. Неизвестна жена му каза, че Светлана е откарана с линейка, защото е била блъсната от кола, докато е пресичала пътя.
Андрий получил нареждане да дойде незабавно в болницата и се втурнал натам. Дъщеря им Марина вече беше в болницата и се опитваше да подкрепи баща си, доколкото можеше, но едва се държеше на краката си заради собственото си безпокойство. Тези два часа им се сториха цяла вечност, но те все още се надяваха на чудо. Когато мъжът в бяла престилка излезе от операционната зала, Андрий и Марина го видяха по лицето му.
След панихидата, сбогуването, безкрайните съболезнования и празнотата Андрий остана сам. Той си взе отпуск за своя сметка, защото по това време не можеше да работи. Не искаше нищо повече от това да спи колкото се може по-дълго, защото само в сънищата си можеше да види отново своята Светлана, жива и здрава. Същия ден осъзнал, че не може повече да стои в апартамента си и има нужда да смени обстановката, затова взел влака и отишъл на село, където чакал природата да го излекува. Обаче и там не било по-лесно. реклами Всичко му напомняло за Светлана – от престилката ѝ, през любимата ѝ чаша, одеялото и дори “селския приятел” – голяма сива котка, която идвала на гости всеки път, когато били на почивка там. Една вечер, седнал на верандата, Андрий видял котката. Беше работил цял ден и се опитваше да намери нещо, с което да се занимава, но без Светлана това беше невъзможно.
Котката се появи сякаш от нищото, седна пред Андрий и го погледна втренчено. Чакаш ли я? Но тя си е тръгнала. Това е всичко! Щастието ни свърши. То свърши – каза Андрей на котката. Котката го погледна, без да отвръща поглед, а после изведнъж се приближи и скочи в скута му. Андрий замръзна за миг, но автоматично започна да гали меката козина на котката. Котката мъркаше доволно, а Андрий се усмихна и разбра, че Светлана е някъде наблизо…
