Майка ми ме е родила, когато е била на 16 години. Баща ми беше на същата възраст. И разбира се, когато разбра за бременността на майка ми, не искаше да поеме бремето на отговорността за дете на такава ранна възраст. И след моето раждане те се развеждат много бързо. Когато майка ми разбрала, че той няма нужда от нея, камо ли от детето им, тя загубила всякакъв интерес към мен. В резултат на това бях отгледан от баба ми и дядо ми.
На осемнайсетгодишна възраст тя се премести в друг град с ново гадже и не поддържаше връзка с родителите си. Но моите стари хора не жалеха нито усилия, нито време, нито пари, за да се уверят, че съм щастлива, здрава, добре облечена и обута. Никога няма да забравя това и до края на живота си ще им бъда благодарна за всичко.
Дядо ми замина на море, а баба ми се занимаваше с моето възпитание. Смятам ги за истинските си родители, макар че с обич ги наричам “моите стари хора”. Веднъж, когато бях на деветнайсет, отидохме на сватбата на един от нашите роднини и майка ми също беше там. По това време тя вече се беше омъжила за трети път. И имаше две момичета. Бях глупак, толкова искрено щастлив да чуя, че имам две сестри, че исках да се запозная с тях. И в същото време да задам на майка ми наивния въпрос “Защо ме остави?”.
Но ми се иска да не го бях правил. И как получих следния отговор: “Ти си просто моята грешка на младини. Баща ти беше прав, когато каза, че е трябвало да направя аборт. Тя каза тези думи с безразличие в лицето ми, обърна се и си тръгна. Няколко години по-късно тя си спомни за моето съществуване, когато разбра колко добре съм се устроил в Москва, и ме помоли да приема една от сестрите ѝ. Тя не харесваше общежитието в университета.
И на майка ми не ѝ хрумна нищо по-умно от това да ме попита за това. А аз ѝ отговорих равнодушно, точно както тогава, когато тя ми каза: “Жено, ти имаш грешен номер. И после изключи обаждането. Животът е бумеранг и си струва да помним това!
