Серхий е разведен и живее сам. Всеки ден ходеше на работа, прибираше се вечер, вечеряше, гледаше телевизия и си лягаше. И така всеки ден. Срещу апартамента му живееше жена на средна възраст, която се казваше Люда. Тя също беше разведена, но имаше седемгодишен син.
Напоследък Сергей започна да забелязва, че Люда идва при него твърде често. Или да смени крушката, или телевизорът да не работи както трябва, или да има проблеми с интернет, или просто да го покани на чай и сладкиши. А на съседите вече им става горещо и притеснено.
“Просто се оженете за нея и това ще свърши.”Защо би го направил, помисли си Сергей. Първо, той изобщо не харесваше Люда, особено външно. Второ, той вече си има приятелка, Наташа, за която скоро ще се ожени, и съседката знаеше за това, но въпреки това продължаваше да се държи с него.
Един ден Серхий излязъл да купи хляб. На път за вкъщи вижда Люда да стои до колата му, а синът ѝ да пише нещо на вратата. Той се приближил до тях и видял надписа, направен от възрастна ръка: “Върни се при нас, татко! Ние много те обичаме.”
Серхий не знаеше какво да прави, как да се отърве от тази досадна жена. Той се приближи до Люда и ѝ каза да си намери друг мъж: съпруг за себе си и баща за сина си. Но тогава нещата се влошили още повече. Сега синът ѝ, който всеки ден срещаше Серхий на входа, му казваше: “Здравей, татко”. И дори съседите вече не се смееха.
Серхий беше уморен от всичко това. Няколко пъти се опита да говори с нея мило, да ѝ обясни, че не е свободен, че има годеница и скоро ще се оженят. Но Люда не искаше да слуша нищо; тя му призна, че не може да живее без него и че синът ѝ също е много привързан към него. Тя го постави в тесен ъгъл; какво можеше да направи той, дори да смени апартамента…
