Майка ми получи инсулт и се парализира от едната страна, затова решихме да я приютим. Сестра ѝ не искаше да я приеме, защото имат деца и за нея няма място в едностайния апартамент.
Обмисляхме варианта за медицинска сестра, но финансите ни не ни позволяваха да го направим, а сестра ми отказа да ни даде пари. Мислехме, че можем да ходим при нея, да я посещаваме, но този вариант също отпадна, защото не можеш да я оставиш сама, а и не е изгодно да ходиш през целия град, за да я посещаваш по няколко пъти на ден.
Изминаха шест месеца, откакто майка ми живееше при нас, тя не ни буташе, дотогава почти се беше възстановила.
Решихме да я поканим да живее при нас за постоянно, мислехме, че ще ни помага, ще се грижи за децата, те вече не са малки. Всичко беше наред, докато не чух майка ми да говори със сестра ми по телефона:
– “Дъще, всичко ще бъде наред. Ще продадем моя апартамент и ще изплатим твоята ипотека. Използвай парите, за да купиш апартамент за Лили в града, защото тя ще трябва да живее някъде, когато отиде да учи. След това майка ми ми разказа за плановете си: “Сине, ти нямаше нищо против да живея с теб. Ето защо реших да продам апартамента си, за да помогна на сестра ти. ” – “Мамо, никога не съм имал такъв късмет, винаги съм постигал всичко сам, никога не си ми помагала, сам получих образованието си, сам купих колата за семейството и сам построих къщата, в която живееш с нас, от нулата.
Не мога да кажа същото за сестрата на Гена, Елена, чиито родители платиха за сватбата ѝ, а майка ѝ даде пари и за първоначалната вноска за мрежата. А знаете ли за какво ме изпрати тя
