Нина не обичаше съпруга си. Когато го гледаше, си мислеше: “Когато децата си отидат, те ще се оженят отново, а аз ще се разведа с него.”
Но сега, като гледа Николай, си мисли, че няма причини. Той не пиеше, не вдигаше ръка към нея и вероятно един от единствените му недостатъци беше, че пушеше, но Нина свикна с това, научи го да пуши на балкона. Така че в къщата не миришеше. А и тя не го хващаше да изневерява.
Но Нина, като всяка жена, искаше любов, а Николай се отнасяше към нея просто като към удобна жена: винаги я хранеше, чистеше след него, децата бяха в добри ръце, възпитани, къщата беше почистена и така нататък.
Той беше доволен от всичко, защото животът му беше успешен, имаше такава прекрасна домакиня. Само че Нина не беше доволна и си представяше, че е сама с него.
Чувстваше се тъжна и си мислеше, че е по-добре да е сама, отколкото да живее под един покрив с човек, когото не обича. И вече си представяше целия си живот без Николай: да
излиза с приятелките си, да ходи на театър, да прави домашни събирания и да сади цветя на балкона, както винаги беше мечтала да прави. Винаги е искала да пече питки вкъщи, да мирише на питки, а не на тютюн, чиято миризма се е процеждала през балкона. И тя ще изхвърли стола на Николай, от който той не може да се отърве. Накратко, имаха много разногласия, разбира се, битови. А на Микола винаги му се налагаше да ходи някъде. След смъртта на майка си той наследи апартамент в другия край на града, а от тази къща беше по-близо до работата. Отдавна е пенсионер, но не иска да се откаже от работата си, казва, че не може да живее без нея. Но не.
