За пореден път Вития не се подчинява на майка си. Не можеше да се сдържи, цяла група приятели чакаха пред дома му и той не можеше да се въздържи да не излезе да ги посрещне. Щом майка му се върна у дома от нощната си смяна, тя беше шокирана от състоянието на апартамента.
Мястото беше разхвърляно, с боклуци навсякъде и планина от мръсни чинии в мивката. Витя дори не искаше да слуша упреците на майка си, смяташе само да “преживее” кавгата и да побърза да се върне при приятелите си. “Витя, ти си такъв егоист! Не искаш да ми помогнеш, а мислиш само за себе си”, ругаеше го безкрайно майка му. Ще се прибера по-късно. Моля те, мога ли да си тръгна сега?” – проплака Витя. Майка му въздъхна:
– Добре, заповядайте. Но аз ще го взема сам. Винаги го правиш. Никога не правиш това, което се очаква от теб, никога! Витя знаеше, че майка му ще свърши всичко сама за няколко минути, затова не си правеше труда да помага много. Само когато се нуждаеше от пари, той се превръщаше в идеалния син, който вършеше всички домашни задължения и дори понякога приготвяше вечерята. Майка му беше щастлива, когато той се държеше по този начин.
Един ден майката на Витя не се върнала от работа в обичайното време. Витя бил с приятелите си и не забелязал, че майка му липсва, докато не се прибрал късно вечерта. Той претърсил целия апартамент, но майка му не била открита никъде. Тогава го събужда телефонно обаждане от болницата: “Това ли е Виталий? Майка ти е претърпяла злополука и е в тежко състояние” – съобщи му непознат глас.
Виталий побързал да отиде в интензивното отделение, за да разбере какво се е случило. Не му позволили да види майка си, но му разрешили да наблюдава през стъклената врата. Момчето беше изпълнено с тревога и безпокойство, докато гледаше как майка му лежи в безсъзнание в бялото легло.
“Хайде – прошепна Витя, – защо не ми викаш? Защо не ми кажеш за бъркотията в къщата, защо, мамо? Цяла нощ Витя се молеше и искаше от Бог да помогне и да излекува майка му. Той обеща да се подчинява на майка си, да ѝ помага във всичко и да поправи поведението си. Той осъзнал колко ужасно се е държал. Осъзнал, че е загубил единствения човек, който го е обичал истински. На следващата сутрин майката на Витя се събуди и беше преместена в отделението. Витя най-накрая успя да влезе и да я прегърне, а след това да седи с часове, държейки я
