Със съпруга ми живеем заедно от 35 години, аз съм на 53, а той – на 55. През това време ни се родиха син и две прекрасни дъщери. Бяхме образцово семейство за много хора. Можем само да се гордеем с нашите деца. Всичко в нашето семейство беше чудесно, но това се виждаше само отвън. Съпругът ми не правеше почти нищо, понякога просто работеше като автомеханик при свой приятел и така всеки ден по цели дни се взираше в екрана на телевизора, оплаквайки се от правителството, от новата кола на съседа и от моята некадърност.
Обявления
На мен и на децата ми ни отне много време да се възстановим, след като бащата на семейството реши да ни изостави заради друга 40-годишна жена. Сега бях останала сама. По-точно казано, свободен съм и засега нямам нужда от нова връзка. Щастлива съм такава, каквато съм. От това си взех поуки. Осъзнах, че докато бях във връзка, не се грижех за себе си. Не съм отделяла време за себе си. Давах цялото си свободно време на съпруга си и не оставях нищо за себе си. Сега, поглеждайки назад, осъзнавам, че в брака трябва да бъдеш малко егоист.
С поведението си показваме на другите как да се отнасят с нас. А в тази ситуация съпругът ми свикна, че аз се грижа за него, и го прие. Когато той беше болен, аз се надвесвах над него като пчела, а когато аз бях болна, той дори не се опитваше да ми помогне, все имаше изисквания към мен, не му пукаше. Дъщерите ми ми помогнаха много след развода. Те ми казаха, че животът не свършва с това.
И това е вярно, сега имам повече време за любимия си! В началото не го осъзнавах, но сега, когато съм сама, мога да живея по-добре и по-светло
