Съпругът на Карина умира, когато тя е на 67 години. В продължение на цяла година жената почти не излизала от къщи. Тя обичала съпруга си и любовта им само се засилвала с времето. Животът на Карина изгубил всякакъв смисъл. Тя искала да се събере със съпруга си възможно най-скоро. За тази цел тя дори намерила косвен начин:
Карина се бореше с диабета от 6 години, а сега излизаше от къщи само за сладкиши – изяждаше тонове от тях. Захарта е била табу за нея. Сега тя чакаше болестта да се усети, но въпреки всички сладкиши, които беше яла, нивата на захарта ѝ бяха в норма. Карина трябваше да продължи напред с живота си. Но сега тя живееше за двама. Единствената ѝ дъщеря и семейството ѝ живееха в друга държава.
Виждала е зет си 4 пъти, а внуците си по-малко, само 3 пъти. Дъщерята и зетят неохотно канеха Карина да им гостува, но животът в чужда страна, където не говорят езика ти, където има други ценности, съвсем друг свят, други хора и начини, ѝ се струваше по-лош от самотата. “Трябва да се омъжиш – съветваха я приятелките ѝ, – трудно е да живееш сама, а и нямаш пенсия”. Приятелките запознаха Карина със свободни мъже, а Карина Фьодоровна изпитваше към тях само едно чувство – самота. Но тя не беше свикнала да живее сама. Не й се получаваше след всичките тези години.
Затова помолила дъщерята на приятелката си за помощ, за да напише обява в интернет. “Търся си самотна, за предпочитане възрастна жена, с която да живея. Аз съм весела, спокойна, лесна за общуване възрастна дама”, гласяла обявата.
На следващия ден й се обаждат: “Обаждам се за обявата. Все още ли е валидна вашата оферта? След това още едно обаждане за същото нещо. Историите на Зина и Христина бяха подобни на тази на Карина. Трите възрастни жени бързо си допаднаха. Споделяха общи интереси, любими телевизионни предавания и места. Те живееха в къщата на Карина. Събираха зарната си в една и съща каса. Веднъж седмично ходеха на кино или театър, правеха походи, а понякога посещаваха различни семинари и изложби в града. Така беше в продължение на 7 години. Зина и Кристина давали къщите си под наем. С парите, които получавали, те прибавили към спестяванията си и си купили къща в провинцията и кола. Сега и тримата живеят, а не съществуват. Обединявала ги е обща болка. Те бяха обединени от самотата.
