От няколко дни насам двегодишният ми син плаче, не спи добре и ме държи будна. Не притеснявах съпруга си през нощта, той трябва да работи сутрин и може би бих могла да поспя един-два часа през деня.
Но дори и през деня бебето не ме оставяше да спя. В понеделник сутринта, още преди Толя да тръгне за работа, свекърва ми и нейната внучка, дъщерята на снаха ми, ни дойдоха на гости. Бях много изненадана, а свекърва ми подаде един пакет и каза: “Това е храна за Катенка, а ето и малко памперси”, и ми показа втория пакет.
“Какво искаш да кажеш, защо?” – изненада се свекървата – “Моята Таня от днес отива на работа. А ти така или иначе ще си останеш вкъщи, така че ще се грижиш за Катя.” – И кой реши това? – уточнявам аз. – Ами ние с Таня така решихме. – И не си си направила труда да ми поискаш мнението? “Момчета, можете да правите каквото си искате, но аз си имам достатъчно грижи със собствените си притеснения. Не съм спала от два дни, а вие решихте да увеличите обема на работата ми? Няма да седя с Катя… – Мамо, ти наистина ме впечатли. Посъветвала си се със себе си, решила си. Какво си е мислила Таня, когато е отишла на работа? “Позволи ми да заведа теб и момичето, където пожелаеш – подкрепи ме съпругът ми.
– Не, мамо – прекъсна я съпругът ѝ. – Жена ми няма да седи с племенницата ми нито днес, нито утре, нито някога. Приготви се, ще те заведа там.
Съпругът побутна майката да излезе… Какво са си говорили в колата, кой ще седне с детето? Не знам. Но свекърва ми сигурно е избрала. Тя не се е обаждала от дни, не е проявявала никакъв интерес към нас или към внука си.
