Един ден, след тежък работен ден, реших да отида до супермаркета. Знаех, че опашките са неизбежни, но вкъщи нямах нищо за вечеря или закуска. След като взех няколко хранителни продукта, отидох на касата.
Пред мен имаше огромна опашка, а подобна веднага се образува и зад мен. Точно пред мен на опашката стоеше една възрастна дама. В кошницата ѝ имаше 1 морков, 3 картофа, половин филия хляб и 2 яйца. Да, мизерно е, но какво да се прави, след като на бедните пенсионери едва им стигат парите за комунални услуги…
След като провери покупките на бабата, 20-годишният касиер я попита дали е проверила всичко или е останало нещо в кошницата. Старицата просто му показа празната кошница. Тогава касиерката стана и ѝ каза да изчака най-много 10 минути.
Всички на опашката започнали да се възмущават. Как може да напуснете работата си в час пик? Тъкмо се канехме да извикаме охраната, когато се появи един човек с голяма количка, пълна с храна.
Имаше млечни продукти, зърнени храни, плодове, зеленчуци, сладкиши: бисквити, бонбони, чайове, кафе – всичко! Човекът перфорира всички стоки, плати всичко сам и помоли охранителя да помогне на баба му да пренесе всичко вкъщи. Всички бяхме изненадани от тази проява на доброта и искреност.
Кой би си помислил, че младежите, от които всички толкова много се оплакват, всъщност са с няколко глави над много възрастни. След тази история се опитвам да правя добро при всяка възможност, защото това, което е обичайно за нас, може да е лукс за някой друг.
