На вратата се позвъни. Отварям, за да видя дали там стои момиче. “Здравейте, дошла съм да видя Андрий. Баща ми ме изгони от къщата, когато разбра, че съм бременна. Затова дойдох при Андрий с надеждата, че когато разбере за бебето си, няма да ме изгони”, повтаря тя, сякаш има подготвена реч. “И какво си мислила, когато си си легнала с женен мъж?” Едва не се задавих от възмущение.
“Съпругът ми и синът ни, в тесен семеен кръг, отпразнувахме сребърната си сватба с Андрей преди два месеца. И той реши да си намери нова приятелка? Не мога да повярвам! Връща се от работа навреме, ходим заедно на дача и заедно гледаме внуците си. Кога успя, копеле?! – Как се е оженил?
Защо е женен? “Нищо не ми е казал за жена си – избухна момичето – Не се прави на овца тук! Ще ти изтръгна косата на мига!” Избухнах, затворих вратата и отидох в кухнята. За да пия корвалол.
“Ти ме предаде! Няма да ти простя! Просто се прибери вкъщи!!!” – навивах се да чакам съпруга ми да се прибере от работа. И тогава тя седна на един стол и изръмжа като кит белуга. Входната врата се отвори, както обикновено, в седем и петнайсет. “Зинулия, кое е това момиче, което плаче на нашата площадка…
О, боже! Очите ти са зачервени по някаква причина! Какво се е случило?! – Дръндьо! Дръндьо! Предател! Влязъл си под полата на едно младо момиче и сега се правиш на ударен?
Андрий стоеше със зяпнала уста: – За какво говориш? Можеш ли да обясниш по човешки, без да крещиш? И тогава затворих очи и отворих уста. Спомних си всички обиди. Дори това, че беше кръстил сина си Олександър.
