Скъпи мои деца! Утре ще ми дойдете на гости, защото е моята годишнина. Ще видите, че остарявам. Моля ви, бъдете търпеливи и се опитайте да разберете през какъв етап от живота си преминавам сега…
Ако аз или татко ви разказваме това, което сме ви разказвали преди година, ако повтаряме едни и същи истории отново и отново, не ни прекъсвайте, за да ни правите забележки с досада: “Вие вече ни го казахте.
преди няколко минути”… Просто слушайте. Моля. Опитайте се да си спомните времето, когато бяхте малки и ви четях една и съща приказка отново и отново, докато заспите. Когато кажа, че сега не искам да се къпя, не се ядосвайте и не ме притеснявайте. Вместо това си спомнете как ви убеждавахме да си вземете душ вечер след тежка работа, когато бяхте деца.
Не ви харесваше много, нали? Като виждате колко съм невежа, когато става дума за нови технологии, просто ми дайте време да се науча. И не ме гледайте така… Спомняте ли си как търпеливо ви учех как да правите нещо ново? Как всеки ден те учех как да се обличаш, да се причесваш, да решаваш сложни житейски въпроси… Идват дни, в които все по-остро ще забелязваш, че остарявам.
Моля, бъдете търпеливи с мен. И се опитайте да разберете какво преживявам, опитвайки се да разбера вашите джаджи и скайп… Ако понякога губя ума си или нишката на разговора, дайте ми време да си спомня за какво говорим. Не се притеснявайте. Не бъдете нетърпеливи или високомерни. Просто знайте, че най-важното за мен е да бъда навреме.
