Голямата ми дъщеря се омъжи и се премести в Щатите. Бях много щастлива за нея. Когато забременя, тя ме покани да живея с нея. “Мамо, ела ни на гости. Имаме голяма къща и ще видиш внука си на живо, а не само от снимките”, каза дъщеря ми. “Отначало не исках да се съглася, защото си мислех, че ще им преча, но дъщеря ми и зет ми ме убедиха. Така се случи, че останах с тях.
На дъщеря ми ѝ беше трудно да има дете сама, затова започнах да ѝ помагам. Имах чудесни отношения със зетя си. Къщата им беше наистина голяма, така че не се чувствах не на място. Обичах да прекарвам време с дъщеря си и внука си. Тогава се чувствах щастлива, но всяка приказка свършва – и то не винаги по добър начин. Когато внукът ми порасна и вече нямаше нужда от мен, дъщеря ми се обърна към мен със сериозен разговор.
– “Мамо, не се разстройвай, но с Марк решихме, че за нас е по-добре да живеем отделно от родителите си.” – Ще ме обвиняваш ли, дъще? Но защо? Имаш много място, не те притискам… – Мамо, не бъди толкова злобна. Просто ние си имаме наш живот, а ти си имаш свой. “А не ти ли липсваше домът ти?” – Чувствах се щастлива с теб и внука си. Как можа да бъдеш? Нищо не разбирам. Изведнъж в стаята влезе зет ми Марко. Той ме погледна и каза: “Много сме ви благодарни за помощта, която оказахте на нашето семейство.
Вече ви купих билети. Заминавате след една седмица. Благодаря ви отново и ще се видим по време на празниците. И да, не си мислете, че ви обвиняваме. Не сме: имаш собствен апартамент. Те станаха и си тръгнаха, а аз останах сам с моя Рорем. Толкова бях свикнал с тях, с града, че изобщо не ми се искаше да се връщам.
Когато се върнах, си мислех, че поне в апартамента си ще намеря покой и ще спра да мисля за дъщеря си и нейната грозна постъпка. Но в апартамента ме очакваше изненада. Синът ми и новата му любовница се бяха преместили при мен, и то без мое знание. “Мамо, аз се разведох с Вера и оставих апартамента на нея. А това е Катя, новата ми любов. “Ще останем при теб за известно време, защото нямаме пари за апартамент под наем, а Катя е бременна”, каза ми синът ми. “Сега аз спя на едно легло и то в кухнята.
И всичко това, защото Катя има нужда от добро легло: тя е по-висока от мен. И на никого не му пука, че имам болен гръб. Живея в апартамента си като гост. Катя постоянно ми хвърля отрицателни погледи. Сигурно си мисли, че трябва да си тръгна възможно най-скоро или да се откажа от пързалянето… Трябва да излизам много и да посещавам приятелите си, за да не притеснявам сина си и новата снаха. Мисля да ги помоля да се изнесат. В края на краищата това е моят апартамент, а те са възрастни, така че нека сами да решават проблемите си.
