С младия ми съпруг се оженихме толкова неочаквано, колкото и се запознахме. Той ме видя на улицата и веднага дойде да ме посрещне. Срещахме се само пет месеца и решихме да се оженим, защото очаквах бебе.
След сватбата възникна въпросът: къде да живеем? Нямаше да имаме достатъчно пари, за да се преместим в апартамент, а родителите ми живееха в едностайно жилище. Майката и сестрата на съпруга ми живееха в тристаен апартамент, така че решихме, че допълнителната стая на съпруга ми ще бъде чудесен вариант за нас.
Още от първия ден свекърва ми ме намрази, може би защото принудих сина ѝ да се ожени за мен.
Но на мен не ми пука какво мисли за мен. Вкъщи се опитвам да не я виждам, почти по цял ден седя в стаята си, гледам телевизионни предавания, кореспондирам с приятелите си. Но по някаква причина свекърва ми не е доволна от това, че седя по цял ден. Но внукът им расте в корема ми, а бременните жени не бива да се стресират. Е, добре, бебето ще дойде, тогава ще видим…
След като бебето се роди, съпругът ми нямаше достатъчно пари, за да купи памперси, а свекърва ми отказа да даде пари назаем за бебето. Аз използвах пелени, които миришеха из цялата къща, а свекърва ми трябваше да купува пелени за еднократна употреба. Синът ми постоянно плачеше през нощта, което държеше членовете на семейството будни. Свекърва ми ме ругаеше за това, но какво можех да направя? В резултат на това тя взе детето при себе си за през нощта.
Омръзна ми да живея под наблюдение. Непрекъснато съм виновна и правя всичко погрешно. Приятелите ми се чудят защо не се изнесем от този затвор. Нямаме пари, купуваме храна и дрехи за бебето със заплатата на съпруга ми, а свекърва ми осигурява останалото. Освен това това е техният внук, те трябва да се грижат за него.
