Загубих майка си рано, когато бях само на седем години. Баща ми беше добър човек, но случилото се го засегна много. Аз останах с него. Но той все по-често посягаше към бутилката. По-малко от два месеца след смъртта на майка ми в къщата ни започнаха да се появяват нови жени. Обидих се, че баща ми се отнася толкова пренебрежително към паметта на майка ми.
Но нямаше какво да направя. С течение на времето свикнах с факта, че в къщата ни постоянно се появяваха различни жени. Бяха много. Оставаха за не повече от седмица. Това е средно. В повечето случаи имаше такива, които се нуждаеха от пари, и когато разбраха, че нямаме никакво имущество, побързаха да ни напуснат.
Имаше и добри жени, които искаха да имат нормално семейство. Но идеята за нормално семейство нямаше нищо общо с алкохолизма на баща ми. Леля ми Мария беше такава жена.
Тя търпеше баща ми в продължение на два месеца. Когато започваше да пие, тя просто ме извеждаше от къщи, за да се разходим, за да не го виждам в това състояние. Водеше ме в парка и заедно ядяхме сладолед. Тя бързо разлюби баща ми, когато разбра, че той е безнадежден. Струва ми се, че е останала заради мен. Станахме бързи приятели и се стигна дотам, че заспивахме в прегръдките си. После се случи нещастие, баща ми умря в пиянска свада. Появи се родният ми чичо и изяви желание да ме осинови.
Той не се нуждаеше от мен, а от апартамент. Беше голям, в центъра. Леля Мария не искаше да му ме даде. Не исках да отида при чичо си, той не ме харесваше. Щеше да ме съди, беше наела добър адвокат. Но веднага й казали, че шансовете й за успех са минимални. Тогава тя предложила на чичо Серхий да му остави апартамента ми и да ме прибере.
Серхий се съгласи много лесно и написа писмо за отказ. Мария ме увери, че няма да остана без имущество, че ще ми остави всичко, което има. Тя имаше хубав апартамент. Живеехме от сърце и аз се отнасях към нея като към собствена майка. Много се радвам, че животът ме събра с такава прекрасна жена.
