Дима е най-щастливият човек на света, защото има жена – Светлана. Той я обичаше толкова много, че беше невъзможно да си представи нещо друго. Струваше му се, че ще бъдат неразделни завинаги.
Светлана му прощаваше за всичко. Ако Дима оставаше навън по цяла нощ и излизаше с приятелите си, това не беше нищо страшно, защото бяха още млади и всеки искаше да излезе. Ако Дима се прибереше вкъщи трезвен за една седмица, това също беше нормално, защото беше рожденият ден на приятеля му и той трябваше да празнува. Светлана се примиряваше с много, затваряше си очите и се опитваше да оправдае действията на Дима.
Но с раждането на сина ѝ всичко в живота на Светла се променя. Тя рязко стана възрастна, вече не се интересуваше от партитата и събиранията на Дима, а стана майка. А фактът, че Дима стана баща, не го притесняваше твърде много. Можеше да си играе с детето известно време, но това беше всичко. Особено го дразнеше плачът на малкия му син.
Една вечер Дима се прибра вкъщи в лошо настроение. Когато попита какво ще има за вечеря, Светлана каза, че всичко е в хладилника, така че може да си го стопли сам. Светлана прекара цялата нощ и ден със сина си, момчето плачеше и капризничеше, коремчето го болеше. Самата тя беше изтощена, така че далеч не беше готова за вечерята на съпруга си. Дима побеснял. Трябваше да му се сервира храна точно тогава и там:
-Ще го оставиш ли настрана и ще ми сготвиш ли истинска храна, или си твърде уморен, за да правиш каквото и да било през целия ден? Дима започна да крещи, но Светлана отиде в другата стая, без да каже нищо. Дима се затича към нея, обърна я и я зашлеви по бузата. След това излезе от къщата. Светлана разбра, че точно тогава и там семейният им живот е приключил. Тя започна да събира нещата си. Когато Дима се върна вкъщи, беше тихо.
Той си помисли, че Светла е успяла да успокои детето. Но в действителност вкъщи просто нямаше никой. Сега Дима беше завинаги сам. Колкото и да се опитваше да иска прошка и да моли Светла да се върне, тя не можеше да му прости. А Дима не си търсеше друга жена, не виждаше смисъл, защото обичаше само Светлана.
