Синът на Тамара й идва на гости за няколко дни. Той работеше в голяма компания, но Тамара не можеше да си спомни длъжността му. Той бързо изяде малко супа, котлети, поговори малко с майка си и си легна.
Работеше много, затова беше много уморен. Тамара погледна спящия си син и не можеше да се съвземе. В края на краищата той можеше дори да не е жив. Детството на Тамара било трудно. Тя и родителите ѝ живееха в общежитие, в малка стая. Винаги имало много тичане по коридорите, постоянни караници със съседите за това кой чий пай е изял в кухнята или кой е забравил да изгаси светлината в тоалетната.
Имаха съседка, добра жена на име леля Катя, но тя живееше временно в общежитието, докато се ремонтираше апартаментът. Но по време на престоя си тя се привърза към малката Тамара. Когато Тома започна да ходи на училище, тя често посещаваше леля Катя след училище. Леля Катя беше като баба за нея.
Тамара порасна, но не беше красавица. Нищо не й се получаваше с момчетата. Тя беше на 26 години и все още нямаше връзка. Майка ѝ започнала да я притиска: -“Какво трябва да правя, да те издържам, докато остарееш? Кога ще си намериш нормален мъж и ще се изнесеш?
И тя наистина си намерила мъж, шофьор на автобус на име Боря. Между тях нямаше любов, просто Боря беше удобен, а Тома се надяваше на него като на спасителен пояс.
Боря се срещаше с Тома, когато му хрумнеше, обаждаше ѝ се и я прогонваше. Тома разбираше, че това е ненормално, но нямаше какво да направи. Оказа се, че Тамара ме е взела, но Боря изобщо не се нуждаеше от дете. Вкъщи всички реагираха рано, дори по-големият ми брат.
– “Ние самите нямаме достатъчно място, а ти все ми досаждаш тук” – каза майка ми. Цялото семейство настояваше за аборт. Тамара отиде в предродилната клиника, за да си вземе ана лизи. Когато излезе, седна на една пейка пред клиниката и започна да плаче. Покрай нея мина същата леля Катя.
-Какво стана с теб? Какво ти е, болно малко? Но Тома не можеше да обясни нищо, защото плачеше. Тогава леля Катя отведе момичето в стаята му. Тома се успокои и й разказа всичко: – Ако искаш да задържиш бебето, тогава го направи. Ела да живееш при мен, ще живеем заедно.
Както виждаш, аз нямам собствено семейство и искам да седя с малко дете. Имам нужда да почувствам себе си. А когато пораснеш достатъчно, ще се грижиш за мен. И така направихме. Майката и останалите членове на семейството започнали да ругаят Тома, но тя вече не ги смятала за семейство, защото те искали да убият сина ѝ.
