През последните години нашите отношения се промениха, особено след началото на войната.
Аз съм в отпуск по майчинство, а съпругът ми работи дистанционно. От сутрин до вечер се занимавам с дома, грижа се за дъщеря ни, готвя, чистя.
Съпругът ми, изглежда, смята основните си задачи за спане, хранене и от време на време отговаряне на телефонни обаждания.
Освен това често ходи при внучката си от първия брак и след това ми разказва за нея: каква е била първата ѝ дума, как се учи да разпознава цветовете.
Имам чувството, че той я смята за гений, а на нашата дъщеря почти не обръща внимание.
Дразни ме поведението му – той е станал толкова скучен. Освен телевизора, дивана и пушенето на балкона, няма други интереси.
Разговорите му напомнят старите, а дори на личната си хигиена обръща все по-малко внимание.
Наскоро му намекнах за това, но той се обиди и отговори, че ако съм искала някой по-млад, е трябвало да си го намеря.
А после каза, че трябва да съм му благодарна, че се е оженил за мен, след като на 30 години никой друг не ме е искал.
Сега почти не разговаряме и се страхувам, че той изобщо няма да поиска да се върне към активния живот.
Става ми непоносимо да търпя всичко това.
Защо преди не забелязвах, че той изглежда и се държи като възрастен човек?
Дори баща ми, който е с 10 години по-възрастен от него, е много по-жизнен.
Все по-често мисля за развод, но ми е жал за дъщеря ни.
Понякога дори завиждам на бившата му съпруга – тя живее сама в предишния им апартамент, дъщеря му от първия брак има собствено жилище, а за мен и нашата дъщеря той пести пари.
За домакински нужди дава нещо, но за всичко останало трябва да моля.
А ако родителите ми ми преведат някаква сума, той изисква отчет къде съм я похарчила.
Чувствам, че по-нататък може да стане само по-зле.
Може би трябва да се разведа сега, докато още съм млада и докато дъщеря ми не разбира всичко?
