– Уау, какъв късмет имат Петрови. Очевидно е, че имат късни деца, и то тризнаци. “Мога само да си представя какви емоции трябва да са изпитали, когато са разбрали за този подарък от съдбата”, казва Мая, гледайки петгодишните деца на съседите, които играят на детската площадка с дъщеря ѝ.
Събеседничката ѝ, за разлика от Мая, която живееше в сградата от няколко месеца, беше старозагорка в квартала и знаеше почти всичко за всички жители. От мрачния ѝ тон Мая разбра, че нещата не са толкова светли, колкото си ги беше представяла. “Какво не е наред?” – попита тя. “Децата нежелани ли са? Съседката замълча. Мая продължи: “Не може да се каже. Мисля, че и децата, и родителите са много щастливи.
– Не родителите, а бабите и дядовците.
– О! Защо ги наричат татко и мама?” – Защото не са виждали родителите си, откакто са се родили. Това е една тъжна история. Това са децата на дъщерята на Петрови – Олена. Тя беше толкова щастлива със съпруга си. А той беше толкова грижовен, издухваше праха от нея. А когато разбраха, че ще имат две деца, а не едно, Серхий започна да работи два пъти по-усърдно.” – Три деца. – Две. Ултразвукът показа близнаци.
Никой не подозираше за третото, докато то не се роди. Серхий беше спедитор. Но точно преди раждането се стараеше да не се качва на полети на дълги разстояния. А в деня преди лекарите той претърпял ужасен инцидент. И го нямаше… Елена вече беше в болницата и решихме да не й казваме нищо.
Ражданията минаха добре, с една изненада, имам предвид третото. Олена беше същата
