Този ден Назар се прибра по-късно от обикновено. Учителят беше задържал онези, които не бяха разбрали темата в час. Навън беше жестоко студено. Момчето се уви в яке, но все още му беше студено.
В главата си си представяше как ще се прибере вкъщи и ще се изкъпе в топла баня. Когато си помисли за храна, стомахът му издаде характерен звук. Момчето бързаше да се прибере у дома, но изведнъж видя баба си край пътя.
Тя лежала и не се движела. Момчето се приближило и докоснало рамото на жената. Бабата отворила очи, но после веднага ги затворила. Тя отворила уста в опит да каже нещо, но не могла да каже нищо.
Момчето се огледа наоколо. Наоколо нямаше жива душа. Той бързо набра номера на баща си и го помоли да дойде. През цялото време, докато баща му говореше по телефона, момчето не се отделяше от жената. Бащата дошъл с линейка. Линейката откарала бабата. Момчето много се притеснявало за нея и продължавало да пита баща си за баба си.
Баща ѝ обещава, че ще я посети. По-късно се оказва, че Вероника Ихоривна е била почетна учителка в миналото. По-късно историята става известна на градската администрация.
Момчето било наградено с грамота за героичната си постъпка. В училище всички учители давали Назар за пример. Осъзнатостта може да спаси човешки живот. Днес хората са толкова безразлични един към друг…
