Преди пет години загубих любимата си съпруга. След това всичко загуби значението си и избледня в очите ми.
След погребението вече не можех да остана в апартамента, в който с Виктория бяхме живели заедно в продължение на двадесет щастливи години. Всичко там ми напомняше за нея и предизвикваше непоносим копнеж. Оставих апартамента на сина си и отидох да живея в една къща в селото, която бях наследил от родителите си.
От две години не бях идвал в града, само от време на време се обаждах на сина си. Работата ми е отдалечена, така че можех да си го позволя. За две години се опомних малко, примирих се със загубата. През лятото синът ми се обади и ме помоли да дойда да се запозная с годеницата му.
Нямах представа, че той има приятелка, а и синът ми не ми беше казал нищо за това. Събрах се и отидох. Вратата отвори едно момиче, което много приличаше на покойната ми съпруга, когато беше млада. Отначало бях зашеметен, отне ми няколко дълги минути, за да се опомня и да осъзная, че това изобщо не е Виктория. Момичето се усмихна любезно:
– Вие сигурно сте бащата на Антон, нали? Много ми е приятно да се запознаем, аз съм Татяна. Антон, баща ти е тук! Момичето ме пусна в къщата и Антон излезе да ме посрещне. Очите му блестяха пиянски: – Здравей, татко, отдавна не сме се виждали! В чест на такава среща трябва да пийнем! Погледнах сина си с учудване. Кой се напива посред бял ден? Той отказа да пие.
Антон разочаровано сви рамене, сам изпразни чашата на масата, поседя малко, разказа ми за Таня, а после забърза нанякъде. Когато го последва
