Аз съм на петдесет години. Посветил съм целия си живот на семейството си. С Карина се запознахме на двадесет и две години и се оженихме на двадесет и четири. Много обичах съпругата си, тя в известен смисъл беше идеал за мен.
През целия брак никога не съм предъвквал предателство и не съм се оглеждал. Имахме две деца. Виждах, че на съпругата ми ѝ е трудно да се справя с две малки деца, затова ѝ помагах след работа. Карина никога не работеше и се занимаваше предимно с домакинството. Семейството можеше да живее с моята заплата и да няма нужда от нищо.
Но после се случи така, че компанията, в която работех, фалира. Големият ни син беше на десет години, а най-малкият – на осем. Семейството остана без препитание. Моят приятел ми помогна, предложи ми да отида да работя в Италия. Съгласих се да отида. Честно казано, условията на живот там не бяха от най-добрите, но пък плащаха добре.
Не харчех много за себе си, всичко изпращах на семейството си. Те можеха да си позволят да живеят нашироко, докато аз спях в едно мизерно общежитие и се хранех предимно с полуфабрикати. Това беше моето съзнателно хранене. Вярвах, че мъжът е длъжен да издържа семейството си и да се грижи за благополучието на съпругата и децата си. Така изминаха петнадесет години.
По онова време се връщах само няколко пъти годишно. Годините на живот в лоши условия не останаха незабелязани и аз развих много хронични заболявания.
Но успях да осигуря на децата си добро образование. Синовете ми се преместиха отдавна, живеят самостоятелно и работят. Една година след завръщането ми бях диагностицирана с ужасна
