По време на едно неочаквано посещение в събота свекървата на сина ми ме изненада с оплакване.
Тя беше недоволна, че апартаментът, който бях купил и ремонтирал за сина ми, все още не е прехвърлен на негово име, което означава, разбира се, и на името на дъщеря ѝ. “Трябва да прехвърлите апартамента на сина си изцяло, иначе няма да инвестираме в него!” – каза тя.
Това искане ме изненада.
Бях работил неуморно в Италия, за да си позволя този апартамент, дори бях купил по-голямата част от обзавеждането, а сега искаха да ми отнемат трудно спечелената собственост. Планът ми беше да оставя децата си да живеят в жилището, а след време да предам имота на сина си, единствения ми наследник. За мен фактът, че апартаментът все още ми принадлежи, беше просто формалност, която не влияеше на тяхното жилищно положение.
Но сватята не смяташе така. Беше ясно, че този въпрос много я притеснява. Вместо да предложи подкрепа, тя изглеждаше нетърпелива да диктува своите условия. Възмутен от нейната дързост, аз отговорих: “Все още няма да дам имота на сина си.
Те трябва да се научат да живеят самостоятелно. Ако не искате да инвестирате в къщата ми, никой не ви принуждава. Сватята си тръгна раздразнена, като дори не докосна кафето си. Сгреших ли в решението си? Сватята не беше ли в нарушение на правилата? Лично аз не виждам нищо нередно в поведението си.
