– Всъщност това е моят апартамент – каза Людмила Михайловна, – дадох го на сина си, за да може да живее там с жена си Анна. “Исках синът ми да стане независим, но за това е необходимо време, затова им дадох моя апартамент, докато успеят да спестят за собствен – обясни тя. След като завършва университета, синът на Людмила Михайловна, Гриша, веднага се жени за Анна, своя състудентка. Людмила Михайловна не знаела нищо за момичето.
Хана се е срещала със свекърва си само 4 пъти, а след това само веднъж на сватбата. И Хана, и Хрицко тъкмо бяха започнали да градят живота си на възрастни. И двамата не бяха от богати семейства. Людмила Михайловна смяташе, че това е за добро, защото така двойката ще си стъпи на краката заедно.
Гриша никога не е претендирал за нищо, бил е благодарен на майка си за апартамента и никога не е говорел за друга помощ. През зимата Людмила Михайловна получи обаждане от брат си Антон, който отиваше в столицата на медицински преглед.
Тази зима не беше изключение. Антон помоли Людмила да му даде място във втория си апартамент; знаеше, че там ще има достатъчно място за всички, още повече че племенникът му все още нямаше деца. Гриша с удоволствие се съгласи чичо му да остане при него за няколко дни, защото самият чичо Антон навремето беше помогнал много на Гриша: “Да, разбира се, мамо, нека дойде, ще го посрещна по всички правила”, каза Гриша.
Тя се страхуваше, че идеята няма да се хареса на сина ѝ. По-късно се оказало, че е имала право да се страхува. Още на следващия ден Хриско се обадил и започнал да се суети: “Ще дойде ли следващата седмица? Може би ще успея да му намеря хубав хотел?
Може би трябва да отиде някъде другаде?” “Не е нужно да правиш нищо – отвърна Людмила, – сама ще му намеря място. “И тя го направи. “Брат ми дойде – разказва Людмила Михайловна, – издържа всички изпити, остана при мен четири дни и после се върна. Теснотия, но не се обиди, нали знаеш. 31 декември. Телефонът звъни, вдигам го. Това е моята снаха. Обикновено се обаждаше на важни празници, така че се обади на 31-ви. Както и да е, поздрави ме с настъпващата година, поговорихме си и накрая, след като окачих слушалката, снахата каза: “Добре, че са дали на Маша подслон. Горкото момиче нямаше къде другаде да отиде.
Всички общежития са заети, без Анна и Хрицко тя щеше да остане на улицата, щеше да има проблеми.” Всичко стана ясно на Людмила Михайловна: Гриша и Анна бяха дали подслон на племенницата на Анна, Маша, която, както се оказа, живееше там от есента. Възмущението бавно изгаряше жената отвътре. Тя даде апартамента си на младежите, а те не само отказаха да приемат брата на Людмила, но и пуснаха непознат човек в дома ѝ за четири месеца. “Маша, казваш? Имаш една седмица да си намериш квартира и да освободиш моята”, каза Людмила Михайловна по телефона.
“Това е доста сурово”, отвърна Хрицко. Отношенията на Хрицко с майка му не се влошиха – той разбра, че майка му е много разстроена от това, което е чула. Намерил си квартира и двамата с Хана започнали да живеят в собствен (макар и под наем) апартамент. Но възниква въпросът дали Людмила Михайловна е имала право да изгони децата от апартамента си, защото тя е разрешила на двойката да живее там, което означава, че те са имали право да се разпореждат с жилището, т.е. те са решавали кого да пуснат и кого не.
