бяха толкова нелепи, че жената вече не можеше да ги понася. А наскоро се похвалила на приятелките си, че най-накрая е срещнала приличен мъж, който няма да разхвърля мръсни чорапи из апартамента. Винаги вчесан до косата, в безупречни костюми, с перфектен маникюр. В сравнение с бившето ѝ гадже Стас, който можеше да носи гумени джапанки с чорапи и да идва на гости с маратонки, Алексей изглеждаше като нещо нереално. И Зоряна беше възхитена. Такъв мъж и то неженен! На 32 години, без заеми и издръжка.
А когато идваше на гости на своя избраник, щастието ѝ нямаше граници. Апартаментът блестеше от перфектна чистота, нямаше купища чинии в мивката, както при споменатия Стас. Той можеше да яде каша от елда и да остави чинията така, а Зоряна да измие всичко по-късно. “Момичета, той е толкова спретнат – похвали се Зоряна на приятелките си, – дори моята къща не е толкова подредена. Не разбирам как такъв екземпляр е останал при ергените! Той изглежда и като сладур! Не, аз имах късмет като всички останали!” – каза Зоряна на приятелките си. А те въздъхнаха завистливо. Техните собствени втори половинки не блестяха с такава любов към чистотата. Зоряна се омъжила и тогава разбрала, че всъщност изобщо не е имала късмет. “Всичко започна с един косъм в банята.” “Иди и го махни от стената. И след това я почисти добре!” – каза й Алексей. Зоряна сви рамене, но направи каквото поиска съпругът ѝ. После забеляза, че след като се ръкува с приятелите си, Алексей извади мокри кърпички и внимателно избърса дланта си.
Една вечер, след като вечеряла, тя измила бързо чиниите и се канела да отиде да гледа любимия си филм, когато съпругът ѝ я отвел в кухнята. Той посочи чиниите и каза, че трябва да се измият по-обстойно и да се подсушат добре. “Те сами ще изсъхнат в сушилнята!” Зоряна се опита да го отхвърли, но не стана така. След като ѝ изнесе цяла лекция за това как да мие чиниите правилно, Алексей си тръгна. Този път Зоряна беше вбесена. Цяла вечер тя дори не разговаряше със съпруга си. Но тъй като имаше нелюбезен нрав, тя бързо си тръгна.
Тя обаче не се радваше дълго. Ден по-късно Алексей отхвърли изгладения костюм. Не му харесал начинът, по който жена му го била изгладила. “Можеш да го видиш само под микроскоп – каза Зоряна, – скъпи, заради такива малки прашинки всичко се замърсява! Хайде, избърши пода отново!” – подкани я Олексий. И ако преди Зоряна обичаше да седи с приятелите си в кафенето, сега беше лишена и от тази радост. “Не знаеш колко добре са измити чиниите там. “Кой е седял на този стол преди теб?” – наставляваше я Олексий. “Ако следваш логиката си, изобщо не трябва да излизаш от къщи. Не можеш да бъдеш толкова придирчив!” Зоряна се възмути. Само че съпругът ѝ не беше убеден. “Има си закачалки и гардероби за дрехите! Те не бива да се валят по столовете или диваните!” – настояваше Алексей. Той изискваше дрехите да бъдат сгънати на равни купчини.
Една сутрин Зоряна дава на мъжа си грешните чорапи – и двата не се различават, черни са. Но той забелязал разликата и дълго се възмущавал. А колко неприятни моменти трябваше да преживее в кухнята! Фактът, че тя миеше чиниите, беше прикрита благословия. Алексей смяташе, че картофеното пюре е твърде калорично – защо слагаш толкова много масло и наливаш мляко? А когато съпругът ѝ с най-сериозно изражение каза, че супата ѝ е грозна, Зоряна започна да се смее. Нима супата е като човек? Може да е красива или не? Ако беше казал, че е безвкусна, щях да те разбера. Но защо казваш такива глупости?” – каза тя, като се изправи с черпака. Супата трябва да е златиста, приятна за гледане. А твоята е грозна…
Гледам я и апетитът ми изчезва при вида ѝ – каза Алексей. – Но пък мирише вкусно! Зоряна прокара ръка през косата си: – Честно казано… не знам. Трябва да напръскам малко освежител и да го проветря. Не ми харесва, когато вкъщи мирише като в заведение за обществено хранене!” И мъжът излезе в коридора. Е, с началото на градинския сезон Зоряна осъзна, че не знае всичко за съпруга си. Тя харесваше градината – обичаше да ходи в своята, да помага на родителите си. А сега й се струваше, че е добре да има свой собствен остров на уюта – Алексей имаше там и къща, и градина. И тогава я спряха думите: “Скъпа, вземи една линийка. Използвай я, за да посадиш. Увери се, че е ясна, сантиметър по сантиметър”, препоръча Олексий. Тогава започнала болката.
Тя си почиваше само когато съпругът ѝ отиваше на работа – той притежаваше малка фирма за производство на мебели по поръчка. И един ден тя срещнала Стас на улицата. Както винаги, той се разхождаше с любимите си потници. Когато видя Зоряна, той засия. И тя изведнъж почувства, че минутите общуване със Стас са като глътка свеж въздух за нея. Вкъщи, с изискания и безупречен Алексей, въздухът просто не ѝ стигаше. Погледна надолу, за да не се разплаче. “Проверяваш по навик ли? “Не нося чорапи, а боси крака!”
Стас се засмя. Той оцени по свой начин погледа ѝ. “О, моля те. Дори не съм се замисляла за това. Искам да кажа, че преди се замислях, но сега! Добре си, съжалявам, трябва да бягам!” И Зоряна ускори крачка. Не е известно колко още щяха да продължат душевните ѝ терзания. Едва след поредната досадна лекция от съпруга ѝ за низости (не е сготвила както трябва, не е почистила напълно) тя усети, че не може да издържа повече. И се озовала в болница. Така че Зоряна не се върнала у дома. Когато съпругът ѝ отсъствал, тя взела вещите си. Сменила и номера си. Когато Олексий дошъл в работата ѝ, за да я вразуми, тя категорично казала: “Иди и си намери друг! Нека ходи с линийка, да мие чиниите по 10 пъти, да глади саката ти всеки ден, да ти готви красиви супи, но на мен ми е писнало! Приятелките ѝ само се учудиха – Зоряна се радваше на развода като на рожден ден. Тя дори отиде на ресторант, за да празнува. А със Стас връзката им започна отново. Младата жена не обръща внимание на хвърлените чорапи или други битови дреболии. Тя казва, че това е достатъчно, че й е писнало.
