Васил е преживял голяма загуба в живота си: съпругата му е починала. Няколко месеца по-късно синът му съобщава добрата новина, че съпругата му е бременна. Василий очаквал с голямо нетърпение появата на бебето. Една сутрин той се събудил, не знаел защо.
Тогава му се обадил синът му и му казал, че има внук. Василий се зарадвал, купил разни играчки и коли и отишъл в родилния дом. Едва там научил, че родителите са се отказали от детето: “Татко, то се роди глупаво, няма да го оставим да умре… още сме млади, ще имаме време да имаме нови и здрави деца.
-Как може, това е вашият син, това е вашето дете! Той е човешко същество. Аз ще го поправя. -Татко, не ме срам. Това ще бъде позор в бизнеса ми.”
Но Васил беше твърдо решен сам да отгледа момчето. Неговата приятелка от детинство, най-добрата приятелка на покойната му съпруга, живееше в съседното село и помагаше на Васил с памперси и пелени. Щом взема четката за рисуване, той става толкова щастлив и рисува необикновени картини. А после Васил получава инсулт. Успява да бъде спасен, но дядото се замисля за бъдещето на внука си.
Собствените му родители не искат и да чуят за него. Един ден покрай селото им минава богат колекционер. Той спукал гума и влязъл в първата къща, която видял, а тя се оказала къщата на дядото на Васил.
Колекционерът видял картините на внука си и решил да ги купи всичките за огромна сума пари. Дядото на Васил заминал за Италия заедно с внука си и изглежда, че сега вече е ясно как ще изживее живота си. Василий се почувства спокоен.
