Изминаха 10 години, откакто със съпруга ми и двете ни деца живеем в града. Родителите му ни помагат много, дори ни дадоха тристаен апартамент в добър квартал. Те са много заможни хора, но много добре знам, че са постигнали това с много труд и изпитания.
Що се отнася до моите родители, те са родени и са живели в провинцията през целия си живот. Живееха доста скромно. Сега майка ми е на 65 години, а преди една година почина и баща ми. И през цялата тази година майка ми ме молеше да я взема да живее при мен.
Казва, че на село е много тежко, че е сама, че няма с кого да си говори, че й е скучно по цял ден.
И ме мотивира, като казва, че ще ми помага с децата. Опитах се да обясня на майка ми, че живеем в апартамента на свекърва ми и те определено няма да се зарадват, когато разберат, че съм преместила майка си в къщата, която са ми подарили. Щеше да е добре, ако майка ми беше прикована на легло и безпомощна – тогава нямаше да има въпроси.
Сама щях да се преместя при нея. Но тя е в разцвета на силите си, може да върши всичко в къщата, просто й е скучно.
Къщата на родителите ми е много малка. Дори и да я продадем, едва ли ще успеем да купим нещо подходящо. Както и да е, майка ми ми звъни всеки ден, за да разбере дали не съм променил решението си. Всеки път й казвам “не”, а тя винаги се обижда. Тази вечер ще се обади отново. А аз вече не знам какво да ѝ кажа.
