През нощта ми се обади по-малката ми сестра Верочка: “Татко си отиде, мама ми се обади, това е всичко: всичко свърши. Телефонът излетя от ръцете ми, започнах да плача и добре, че съпругът ми беше там, той ме прегърна силно в знак на разбиране.
Трябваше да се приготвя и да отида при Верочка, тя е много уязвима, не може да се справи сама с тези мисли и с новината. Смятам, че майка ни е виновна за това, че на 30-годишна възраст Вера не може да направи и крачка без родителите си или без мен. Ако трябва да отиде до аптеката, трябва да отиде с мен, а ако трябва да изтегли заем, аз уреждам всички документи. Майка ми винаги е предпазвала Вера от трудностите на живота, но при мен ситуацията беше различна.
Още от дете усещах известна студенина от страна на майка ми, поради което станах независима в ранна възраст. Но баща ми се отнасяше еднакво добре и към двама ни, а сега вече го няма. Въпреки че всички предварително знаехме, че на баща ми му остава малко време… Имаше злокачествен тумор, нищо не можеше да се направи.
Всички вече се подготвяха за тази трагедия. С Вира дойдохме в дома на майка ми. Тя прегръщаше Виочка, държеше я близо до себе си и не ми обръщаше внимание – бях свикнал с това. След цялото ридание майка ми каза, че баща ми е преписал всичко на Виолета. Не ми пукаше за имота, не го очаквах, особено след като със съпруга ми си имаме собствен апартамент.
Когато Вера най-накрая заспа, майка ми ме извика на сериозен разговор: “И така, да, 42 години пазих тази тайна в себе си и вече нямам сили да я крия. Мълчах само защото баща ти ме помоли за това, но сега вече мога да ти кажа. Ти не си моя собствена дъщеря. Баща ти, когато беше млад, тичаше напред-назад между мен и нея… избра нея, но тя роди и умря. Тогава баща ти дойде при мен с теб на ръце… – Добре, разбирам.
Беше ти трудно да лъжеш 42 години, благодаря ти, че си била “майка”. Сега няма да те притеснявам. Приех новината много спокойно. Дори ми стана леко, защото тази новина ми обясни и изясни всичко наведнъж. Ето защо “майката” беше толкова студена към мен. Загубих и баща си, и майка си в един ден.
