Не се очакваше Анна да живее дълго, затова тя реши да разкаже на децата си историята на тяхното раждане. Тази история не е за това откъде идват децата. Синът и дъщеря ѝ отдавна знаят това, защото самите те са станали родители.
Историята, която тя разказа, беше много по-интересна. Хана и Назар се оженили, когато и двамата били на 18 години. Били са много млади и лудо влюбени. Мечтаели да имат поне две деца. Но с течение на годините Анна не успяла да забременее.
По онова време нямало технологии като днешните, така че имало само едно оправдание за нещастието им: “Бог не им е дал деца”. В крайна сметка те се примирили с това и продължили живота си. Управлявали са домакинство и в крайна сметка са станали богати хора. Веднъж Хана отишла да издои една крава и чула шум зад обора.
Щом отишла зад плевнята, видяла в храстите голяма кошница с бебе в нея. До него имало бележка: “Моля, погрижете се за дъщеря ми”. Тя не можела да остави това дете. Анна беше твърде млада, за да бъде майка. Мъжът беше много щастлив да види дъщеря си.
Структурата на тялото на Хана беше пухкава и никой не би предположил, че не е бременна. Те регистрирали детето като свое и станали пълноценно семейство. Година по-късно открили момче на същото място. Сега вече имали две деца. Момчето и момичето си приличали и никой не подозирал нищо. Те отглеждат децата като свои. Те дори не подозирали, че Хана и Назар не са истинските им родители. Нарекоха ги Виктор и Виктория.
По-късно те тръгнали на училище, помагали на родителите си в домакинската работа и били щастливи от успеха си. Когато станали възрастни, Анна им разказала една интересна история. Децата били изненадани, но въпреки това обичали родителите си. Благодариха им за всичко, което бяха направили.
