Когато разбрала, че Валя е бременна, хазяйката ѝ дала срок да освободи стаята. Тя беше отчаяна: нямаше семейство, родителите ѝ починаха рано, а брат ѝ я убеди да се откаже от своя дял от наследството и скоро след това я изхвърли на улицата.
Учи в медицински институт и едновременно с това работи в аптека. Намерила една стая и решила да влезе една вечер. -Добър вечер, бабо. Все още ли наемаш стаята? – Да, но с мъжа си ли си?” – попита старицата, като погледна корема ѝ.
– Не, сама съм. Вие като всички останали ли сте? Не даваш ли под наем и на семейството си? Не се притеснявай, аз работя, ще плащам. Стаята ми е топла и разполага с всички удобства. Валя хареса стаята и домакинята. Тя се съгласи и след няколко дни Валя се премести. Людмила Андреевна се оказа много приятна жена.
Цяла пролет Валя живя при баба си, а когато дойде лятото, Людмила Андреевна ѝ каза, че ако Валя иска да отиде при семейството ѝ през лятото, не трябва да плаща наем. Валя каза, че няма къде да отиде. Тя нямала никого. Когато научила истината, баба Люда престанала да взема пари от нея и казала на Валя да купи всичко, което е необходимо за детето ѝ.
Людмила Андреевна също била сама, имала син, но той бил изпратен в друга държава за пет години по договор. Баба Люда почерпи Валя с плодове и ягоди, защото знаеше, че тя има нужда от витамини.
През есента Валя родила момиче. Тя знаеше, че ще ѝ е трудно да учи и работи с дете. Валя тичаше до църквата в полярната къща и плачеше. Тя дори мислела да се откаже от дъщеря си. Когато свещеникът я видял, той се приближил до нея.
