Работният ден току-що беше приключил и аз се готвех да се прибера, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се жена ми. Заедно сме от повече от пет години и имаме син. “Скъпи, кога ще се върнеш?” – попита тя. “Ще се прибера след половин час” – отговорих аз.
“Ако нямаш нищо друго за вършене, можеш ли да се отбиеш за един час при приятелката ми, тя има проблем с чешмата? Съгласих се. Бях виждала тази приятелка само няколко пъти и само се бяхме поздравили. Честно казано, винаги не съм я харесвал, но не можех да откажа на жена си, нали?
Приключих чешмата за половин час и исках да се прибера вкъщи, но приятелката ми настоя да остана за чай… Трябваше да се съглася. Седяхме в кухнята, пиехме чай, когато изведнъж тя каза: “Стани ми хан!” Едва не се задавих с чая си. “Ти всъщност си приятел на жена ми, за какво говориш?” “Може би имаш проблеми с “това” или имаш друга жена, може би не те привличам. Тя беше много привлекателна, с перфектни форми и размер четири.
Нямам проблем с това, женен съм, ако не си забравил, и обичам жена си, а ти ще срещнеш някоя друга – казах, станах, обух си обувките и излязох, като затворих вратата. “Какво се случи току-що?”, мислех си по пътя към дома. Защо неомъжената приятелка на жена ми изведнъж започна да ме закача, тя е толкова красива, че може да спечели сърцето на всеки мъж. Дори имах подозрения, че жена ми е разиграла тази пиеса, за да ме изпита.
Не знам какво да мисля. Трябва ли да кажа всичко това на съпругата си? Ако това наистина е тест и не ѝ кажа, ще има скандал, а ако го направя и тя спре да говори с приятеля си? Макар че… защо изобщо й е нужен такъв приятел?
