Фаина и съпругът ѝ са живели в селото през целия си живот. Построили са къща, създали са ферма и са отгледали син. После синът се оженил и им се родила внучка. И както обикновено се случва, в селото нямало достатъчно работа, а и нямало перспективи. Всяка година все по-често се говорело за преместване. Но Фаина се надяваше, че всичко ще остане на ниво разговори. Децата помолиха родителите си да се преместят с тях. Но Фаина не искаше да напусне познатия си живот на стари години и да се премести в неизвестното. Но денят дойде. Най-много от всичко възрастните хора се тревожеха за внука си, как ще бъде на север. Той живееше при баба си и дядо си, откакто се беше родил, и му беше много трудно да се раздели с него.
Андрюшченко, внукът на Фаина, се обаждаше най-често. Разказваше ни за деня си, за новите си приятели, за времето и за това, че родителите му са си намерили работа. Старите хора се радваха за децата. И тогава се случи лошото. Фаина не се чувстваше добре. Тя готвеше вечерята и падна, като събори съдовете. Съпругът ѝ дотичал, за да чуе звука.
Тя лежала със затворени очи, а под тях й било много тежко. Пристигнала линейка и Фаина била откарана в болница. Оказало се, че става дума за сърдечен удар. Като се върнал у дома, дядото веднага се обадил на сина си с надеждата, че ще захвърли всичко и ще се прибере. Снаха му вдигнала телефона и казала, че той е отишъл да работи в тундрата.
“За съжаление там няма мобилни телефонни услуги”, каза тя. Но обещала да информира майка си за работата на съпруга си възможно най-скоро. Фаина останала в болницата около месец. Най-накрая кодът ѝ бил намерен.
Лекарят не успява да открие причината за състоянието на Фаина и пациентката отказва да се подложи на операция. Няколко месеца по-късно Фаина умира. Тя лежала на леглото си, притиснала към гърдите си писмата на сина си. На погребението дошли внукът ѝ и майка му. Едва тогава бащата научил, че синът му е починал.
Той умира в същия ден, в който майка му получава сърдечен удар. Не искали да му кажат новината, за да не разстроят болната му баба. Ето защо Андрюша и майка му измислили идеята да изпращат писма. Няколко дни по-късно те намерили едно писмо в нощното шкафче на баба си. На него било написано “За Андрюшенка”… Благодаря ти, Андрюшенка, за “писмата от моя син”. Винаги съм му казвала да се научи да говори красиво от сина си. Не оставяй дядо си сам. Той обича теб и майка ти.
